Н а преклонната 96-годишна възраст вчера си отиде акад. Кирил Василев, артистичният мъдрец.
Известният в интелектуалните среди у нас философ, летописец и лирик поразяваше с невероятната си памет за отминали събития и хора, с дълбокия си анализ на злощастната съдба на България от по-стари и нови времена. Той бе шегобиец и бунтар, но и почитател на съкровените човешки ценности и емоции.
Тези качества и познания акад. Василев предава и на своя син проф. Николай Василев, който се помина преди няколко месеца и който публично не пестеше критиките си към политиците за раболепния им манталитет и към олигарсите – за антинационалната им хамелеонщина.
Акад. Кирил Василев бе от малкото енциклопедисти, останали ни в България. Богатата му ерудиция бе съчетана с изискания вкус на ценителя на историята, изкуството и психологията, както и на съвсем обикновените неща, които през неговия поглед придобиваха ново качество.
Животът му от десетилетия бе свързан със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с неговите студенти, към които той се отнасяше добронамерено и приятелски.
Кирил Василев е професор от 1963 г., а академик на БАН – от 1989 г. Най-популярният му труд е книгата "За любовта", преведена и издадена на руски и китайски език. Тази книга от около 700 страници излиза за първи път в 60-хиляден тираж и за времето си е била като силен трус сред монотонните заглавия. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а в Китай тя има три тиража в десетки милиони бройки. Книгата за любовта все още се търси у нас, през 2006 г. излезе четвъртото й издание.
Признателните му читатели днес свеждат глави в почит за последно: на Учителя – с любов!
