На 22 септември по света тръгва "Ерата на глупостта". Филмът разказва за Земята през 2055 г., когато планетата вече е опустошена, и поставя въпроса защо не сме спрели климатичните промени, докато сме имали тази възможност.
Премиерата ще бъде по едно и също време в повече от 40 страни в целия свят, като държавите, в които кината не са в състояние да участват, ще имат "минипремиери" в общински центрове и други нетрадиционни места, организирани от доброволци.
Събитието е включено в официалната програма на седмицата на ООН, посветена на климата, а домакини на официалната прожекция ще бъдат бившият генерален секретар на организацията Кофи Анан, актрисата Джилиан Андерсън, носителят на "Оскар" и изпълнител на главната роля Пийт Посълтуейт и авторите на филма Франи Армстронг и Лизи Джилит.
Предвидена е и сателитна връзка с учени, които се намират на ледника Петерман в Арктика и на топящите се ледници в Хималаите и осигуряват питейна вода за стотици милиони хора в Индия и Бангладеш.
"Ерата на
глупостта" е заснет в седем държави и е хибрид между документален
филм и анимация. Част от кадри
са дело на "Пешън пикчърс" (Passion Pictures), създатели на
анимациите на рокгрупата "Горилаз".
В главната роля е Пийт Посълтуейт, който е екоактивист от дълго време и дори живее в екологична къща в Шропшир.
Създателите на филма са разчитали на дарения от хора и организации за бюджета, а по време на заснемането му е бил изчислен въглеродният отпечатък на творбата.
Предлагаме ви интервю с режисьорката на "Ерата на глупостта" Франи Армстронг:
- Какво Ви мотивира да направите филма?
- Ние или трябва сериозно да се заемем с решаването на проблема с промяната на климата, или ще унищожим по-голямата част от живота на Земята. Така че за един режисьор не е трудно да реши по каква тема да работи. Трудно ми е да разбера как някой, който си дава сметка за проблема, може да работи върху нещо друго.
- Какви са предимствата на един филм като средство за представяне на големи, сложни проблеми като промяната на климата?
- Мисля, че в момента независимите документални филми успяват да окажат най-сериозно емоционално въздействие. Те могат да лансират идеи, които достигат до най-голям брой хора при минимални ограничения, наложени от редакторска намеса.
- Какво може да постигне такъв филм, което не може да се постигне с други средства?
- Тъй като става
въпрос за формат, който използва
комбинация от изразни средства: реч, образи,
музика, графики - емоционалното му
въздействие е значително по-голямо,
отколкото при използването на едно
средство като книги, песни, фотографии
или статии във вестници.
Освен това историята на киното показва, че филми с дължина около 90 минути позволяват на зрителите най-добре да почувстват и да проследят една история.
- Как избрахте шестимата герои за филма?
- Първоначалният план още през 2002 г. беше да "откраднем" структурата на филма на Стивън Содърбърг "Трафик": шест човешки истории от всички страни на един сложен международен въпрос.
Неговият филм беше игрален и се
отнасяше за наркотиците, а нашият щеше
да бъде документален и да разказва за
нефта и промяната на климата.
Именно
това правехме през първите две години.
Филмът беше почти изцяло готов преди
една година, но когато седнах и го
изгледах, просто реших, че не е
достатъчно добър.
Тогава решихме да
внесем елемент на художествена измислица
- действието да се развива в бъдещето,
за да засилим ефекта и да подчертаем
значимостта на нашите шест истории,
които се случват през 2008 г.
Разделих филма
на шест основни теми: потребление, война,
промени в климата, алтернативи и т.н.
След това екип от учени проучиха всички
възможности в тези рамки, докато след
няколко месеца се ограничихме до
определена държава с определена история.
Всеки от героите беше хиляди пъти по-интересен и колоритен, отколкото можех да си представя. Това засили моята вяра както в документалното кино, така и в хората.
- Има ли някои важни аспекти, които според вас са останали извън филма?
- Двата аспекта,
които бих желала да присъстват във филма,
са политическите маневри на най-високо
равнище, които пречат на реалните
действия за предотвратяване на промените
на климата, и задкулисните измами в една
от основните мултинационални нефтени
корпорации.
Нямахме обаче дори и най-малка надежда да получим нормален достъп до някого от този ранг, така че трябваше да ги включим чрез анимациите и архива.
- Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте при правенето на филма?
- Предизвикателствата
бяха всеки ден в продължение на три
години и половина. Как да съберем 450 хил.
лири, да не ни отвлекат в Нигерия,
да включим новата камера, да
намалим нашия въглероден отпечатък,
да напишем сценария, да се свържем
с Пийт Посълтуейт, да се катерим по
скалите, да платим на 17 аниматори.
За да се чувстваш истински жив обаче, едва ли има нещо по-хубаво от непрекъснатите предизвикателства по пътя към цел, която наистина си заслужава, и да си заобиколен с вдъхновени хора.
- Какво очаквате да бъде въздействието на филма?
- Искаме да бъдем част от сериозна промяна в отношението на хората и това да доведе до най-големия обществен протест, който ще накара правителствата да сключат обвързващо международно споразумение за намаляване на глобалните емисии, за да се стабилизират промените в глобалните температури под два градуса и планетата да остане обитаема за хората и другите видове.
