Най-важната промяна, която трябва да залегне в българското законодателство при регулирането на работата през дигитални платформи, е ясното определяне кога един човек трябва да бъде признат за работник по трудово правоотношение. Това заяви националният секретар на КНСБ Величка Микова в интервю за БНР във връзка с изискванията на европейската директива за работата през дигитални платформи.
Кога трябва да е готов законът
Срокът за въвеждане на директивата в българското законодателство е 2 декември 2026 г. Става дума за Директива (ЕС) 2024/2831 на Европейския парламент и Съвета, приета през октомври 2024 г., която урежда условията на труд на хората, работещи чрез цифрови трудови платформи — куриери, шофьори, преводачи и други.
Нови правила за работещите през платформи: какво трябва да промени България
В Министерството на труда и социалната политика вече е сформирана работна група с представители на бизнеса и синдикатите за промени в трудовото законодателство, а Икономическият и социален съвет вече излезе с анализ по темата. Това е основната позиция на КНСБ в рамките на тази работна група.
Кога един работещ трябва да се смята за нает
Според Микова определящият критерий е степента на контрол, който платформата упражнява върху работещия.
"Когато има установяване на контрол от страна на цифровата трудова платформа към работещия, когато има ръководство, когато този работещ получава определено възнаграждение по предварително определени правила, когато е задължен да използва определено оборудване или облекло — в тези случаи трябва да се квалифицира като обичаен работник, като работник и служител по трудов договор", заяви тя.
Тя посочи, че работата през платформи вече обхваща множество сектори — доставки на храни, транспорт, услуги, информационни технологии, преводи. Много от тези хора формално са самонаети, но на практика изпълняват конкретни изисквания на платформата: използват собствени устройства — телефони, автомобили, велосипеди, компютри, поемат разходите и осигуровките сами, но същевременно платформата им поставя условия — например какъв автомобил да ползват, как да бъдат облечени или кога да бъдат на разположение.
Как ще работи презумпцията за наетост
Директивата на ЕС предвижда въвеждане на презумпция — когато са налице признаци на контрол и подчинение от страна на платформата, ще се предполага, че работещият е нает. По този начин той ще получи достъп до основните гаранции на трудовото законодателство: минимално възнаграждение, отпуск, почивки, социално осигуряване и обезщетение при трудова злополука.
Тежестта на доказване се обръща: ако платформата смята, че отношенията не са трудови, тя ще трябва да го докаже. От момента, в който лицето бъде класифицирано като работещо по трудово правоотношение, платформата ще трябва да внася осигуровки за него като за наето лице.
Защита на личните данни и автоматизираните решения
КНСБ ще настоява и за адекватна защита на личните данни, както и за контрол върху решенията, вземани автоматизирано от платформите. Микова посочи, че в много случаи работещият може да бъде изключен от акаунта си, което на практика означава, че губи възможността да работи. Затова е нужен човешки контрол при подобни решения и възможност те да бъдат оспорвани.
Няма да се ограничи гъвкавостта на работата
Микова подчерта, че регламентирането на платформената работа няма да ограничи гъвкавостта на дейността. "Ако човек избира да бъде самонает и да организира работата си по този начин, това е негов избор. Но когато платформата определя условията и упражнява контрол, тогава трябва да има и съответната защита", коментира тя.
По думите ѝ целта на предстоящите промени не е да се ограничи развитието на платформите, а да се изяснят отношенията между платформите, работещите и потребителите на техните услуги.
Добави ни в предпочитани източници в Google
