България е сред 23-те държави в Европейския съюз, които не успяха да въведат навреме новите правила за прозрачност на заплащането. Крайният срок беше 7 юни 2026 г., но проектът за промени в Закона за защита от дискриминация остана на обществено обсъждане и след тази дата.
Според Европейската конфедерация на профсъюзите само Италия, Литва, Малта и Словакия са транспонирали изцяло директивата до изтичането на срока.
Междувременно анализ на Европейския институт на профсъюзите изчислява какъв би бил финансовият ефект, ако разликата в заплащането между жените и мъжете бъде намалена с 10%.
Според авторите около 43 милиона работещи жени в предприятията, обхванати от задължението за отчитане, биха получили общо близо 28 млрд. евро повече годишно — средно по 672 евро на жена.
Сумата е условна оценка, а не вече измерена загуба за всяка работеща жена. Тя показва какъв би могъл да бъде ефектът, ако новите правила действително помогнат за ограничаване на разликите във възнагражденията.
Каква е разликата в заплащането у нас
Според последните налични предварителни данни на Евростат некоригираната разлика в брутното почасово заплащане между жените и мъжете в България е 12% през 2024 г., при 11,1% средно за Европейския съюз.
"Колко взима колегата?": Тайната на заплатите пада
Тези проценти не означават, че всяка жена получава точно с толкова по-малко от мъж на същата длъжност. Показателят сравнява средните брутни почасови възнаграждения и включва различията в професиите, секторите, работното време, длъжностите и достъпа до ръководни позиции.
Целта, заложена в мотивите към българския законопроект, е разликата да се свие с 2 процентни пункта до 2030 г. — до около 10%.
Как директивата цели да улови необоснованите разлики
Новите правила са насочени към необоснованите различия между жените и мъжете при еднакъв труд или труд с равна стойност.
При кандидатстване за работа работодателите ще трябва да предоставят информация за началното възнаграждение или диапазона на заплащане достатъчно рано, за да може кандидатът да води информирани преговори. Те няма да могат да питат каква заплата е получавал кандидатът на предишното си работно място.
По време на работа служителите ще имат право да поискат информация за собственото си ниво на заплащане и за средните възнаграждения по пол на хора, които извършват еднакъв или равностоен труд.
Това трябва да помогне на засегнатите служители да установят дали има разлика, която не може да бъде обяснена с професионален опит, отговорности, резултати или други обективни критерии.
Кога разлика от 5% ще изисква проверка
Разлика от поне 5% в дадена категория работещи не означава автоматично нарушение.
Съвместна оценка на заплащането с представителите на служителите ще бъде необходима, когато работодателят не може да обоснове разликата с обективни и неутрални спрямо пола критерии и не я коригира в рамките на шест месеца.
Задължението за периодично отчитане ще важи поетапно за работодателите с поне 100 служители.
Работодателите с 250 или повече служители ще подават данни всяка година. Предприятията със 150 до 249 души ще отчитат веднъж на три години, като първите отчети за тези две групи са предвидени през 2027 г.
Компаниите със 100 до 149 служители ще започнат да отчитат веднъж на три години от 2031 г.
Правата на кандидатите и служителите да получават информация за възнагражденията обаче не са ограничени само до големите предприятия.
Според българския законопроект данните ще се подават до Комисията за защита от дискриминация, която трябва да получи нови функции за събирането, публикуването и анализа им.
Какво се случва в България
Проектът за промени в Закона за защита от дискриминация беше публикуван за обществено обсъждане на 19 май 2026 г., а консултацията приключи на 18 юни — 11 дни след изтичането на европейския срок.
Това означава, че предвидените нови права за кандидатите и служителите все още не са въведени окончателно в българското законодателство.
Европейската комисия може да започне процедура за нарушение срещу държавите, които не са транспонирали директивата навреме. Това не означава автоматична глоба, а начало на процедура, която може да премине през няколко етапа и евентуално да стигне до Съда на ЕС.
Европейската конфедерация на профсъюзите настоява Комисията да предприеме действия срещу държавите, които продължават да се бавят. Според генералния секретар на организацията Естер Линч разходите за въвеждането на прозрачност са малки за компаниите, докато бездействието на правителствата струва на работещите жени милиарди евро пропуснати възнаграждения.
Заместник генералният секретар Изабел Шоман предупреждава, че държавите, които не изпълнят законовите си задължения, могат да бъдат изправени пред съда.
За България по-важният въпрос е кога националните правила ще бъдат окончателно приети и кога жените реално ще могат да използват новите права за информация и проверка на заплащането си.
Самата прозрачност няма автоматично да изравни възнагражденията, но ще затрудни прикриването на необосновани разлики между жените и мъжете.
