Н ад 17,2 млрд. евро вече управляват пенсионните фондове в България. Само за година активите им са се увеличили с близо 2,5 млрд. евро, показват новите данни на Българската народна банка.
Към края на юни общият им размер достига 17,254 млрд. евро, което е ръст от 16,8% спрямо същия период година по-рано. Само за три месеца увеличението е с още 1,162 млрд. евро, или 7,2%.
Зад тези числа стоят средствата, които се натрупват за допълнителните пенсии на осигурените, включително за т.нар. втора пенсия. Размерът на пенсионните права в системата вече достига 17,176 млрд. евро, или почти целия размер на пасивите на пенсионните фондове.
Пенсионните фондове добавиха 584 млн. евро към партидите на осигурените
Къде се инвестират парите
Най-голямата част от средствата продължава да е вложена в дългови ценни книжа. Към края на юни те са за близо 10 млрд. евро и представляват 57,9% от активите.
Но структурата постепенно се променя. Значително по-бързо растат вложенията в акции и инвестиционни фондове.
Инвестициите в акции и други капиталови инструменти достигат 3,209 млрд. евро, като само за година се увеличават с 37,8%. Делът им в общите активи вече е 18,6% при 15,8% година по-рано.
Още по-силен е ръстът при дяловете в инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар - с 52,8% за година до 2,931 млрд. евро.
Това е и една от най-важните разлики между пенсионната партида и обикновена спестовна сметка. Вноските не просто се събират, а се инвестират на финансовите пазари. Резултатът от това управление има значение за сумата, която човек ще натрупа до пенсионирането си.
За отделния осигурен обаче общият ръст на активите на всички фондове не показва колко е нараснала неговата лична партида. За нея значение имат направените вноски, постигнатата доходност и удържаните такси.
Все повече средства са инвестирани извън България
Данните на БНБ показват и къде географски са насочени парите.
Втората пенсия носи по-ниска доходност от доброволните фондове
В България са инвестирани 5,168 млрд. евро, или 30% от активите. Преди година делът им е бил 32%.
В други държави от еврозоната са вложени вече 6,336 млрд. евро, или 36,7% от общата сума. За година тези инвестиции са нараснали с над 1,1 млрд. евро.
Други 3,481 млрд. евро са инвестирани в останалата част от света и международни организации.
Така значителна част от пенсионните спестявания на българите вече е свързана с развитието на европейските и международните финансови пазари.
Важна промяна за втората пенсия: От 1 септември избираме подфонд - какво трябва да знаем
Точно сега започна и изборът за втората пенсия
Новите данни излизат в момент, когато започна и една от големите промени във втория пенсионен стълб.
От 1 септември до 30 ноември хората, които вече се осигуряват в универсален пенсионен фонд, могат да подадат заявление и да изберат как да бъдат управлявани пенсионните им спестявания занапред.
Изборът е между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като новият мултифондов модел започва да действа от 1 януари 2027 г.
Разликата е в степента на инвестиционен риск. При динамичния подфонд възможностите за инвестиции са по-широки и потенциалът за по-висока доходност е по-голям, но по-висок е и рискът от колебания на финансовите пазари. При балансирания подход рискът е по-умерен, а консервативният вариант е предназначен за хората, които са близо до пенсиониране.
Българите не знаят какво става с парите им за пенсия
Хората, на които остават три или по-малко години до пенсионна възраст, задължително участват в консервативен подфонд.
Ако осигуреният не направи избор до 30 ноември, пенсионното дружество ще го разпредели според възрастта му - до 50 години в динамичен подфонд, след 50 години в балансиран, а три години преди пенсионна възраст - в консервативен.
Така въпросът как се управляват милиардите в пенсионните фондове вече става по-пряк и за самите осигурени. От този месец те получават възможност сами да изберат какъв инвестиционен риск да се поема с парите, които трупат за втора пенсия.
