К олкото и тромаво да изглежда 28-годишното чакане между оригиналния филм от 1998 г. и неговото продължение, "Приложна магия 2" служи като напомняне за следващото поколение, че понякога най-добрият начин да запазим едно любимо преживяване е просто да го оставим в спомените си.
Предвождана от Сандра Бълок и Никол Кидман, първоначалната адаптация на режисьора Грифин Дън по романа на Алис Хофман от 1995 г. си спечели кулутов статут през годините. Това се дължеше на специфичната комбинация от романтична комедия, теми за домашното насилие и магия, споени от силата на женското приятелство, пише Variety.
'Practical Magic 2' review: Nicole Kidman and Sandra Bullock's wretched sequel is cursed https://t.co/Q4WklvkVJu pic.twitter.com/NgpX6J1Xe9
— New York Post (@nypost) September 8, 2026
Сега Бълок и Кидман се завръщат като продуценти, отново на една сцена с ветеранките Даян Уист и Стокард Чанинг. На режисьорския стол сяда Сюзън Биър (режисирала Бълок в „Кутия за птици“ и Кидман в „Разрушаването“ и „Перфектната двойка“). Двете актриси залагат на познатите си козове, повтаряйки много от елементите, направили първия филм любим на публиката. С това обаче неволно разкриват защо навремето филмът съвсем не бе приет като шедьовър от всички.
Бълок отново влиза в ролята на Сали, по-голямата и все по-предпазлива от сестрите Оуенс. След два брака, завършили със смъртта на съпрузите ѝ заради вековно проклятие, Сали не само се отрича от любовта, но и хвърля магия. С нея кара двете си дъщери Кайли (Джоуи Кинг) и Антония (Мейзи Уилямс) да забравят, че произлизат от родното си семейство на вещици.
Когато приятелят на Кайли – Гидеон (Шоло Маридуена), е тежко ранен малко след като тя му признава любовта си, Джилиън (Никол Кидман) принуждава сестра си да разкрие истината. Това води до сериозен разрив между влюбената дъщеря и нейната майка, която иска единствено да я предпази от страданието.
Every ingredient in Sandra Bullock and Nicole Kidman's legacy sequel is in search of an audience who doesn't exist. https://t.co/LMfpxkHhhy
— The A.V. Club (@TheAVClub) September 8, 2026
Търсейки сред вещите на пралеля си Джет (Даян Уист) заклинание за спасението на Гидеон, Кайли открива „Книгата на гарваните“. Текстът загатва за магия, която би могла да развали любовното проклятие на рода Оуенс. Траекторията я отвежда в Англия, където среща Томас Локланд (Соли Маклауд) – млад фермер, чиято семейна история се пресича с нейната.
Междувременно Сали получава съвет от леля си Франи (Стокард Чанинг) да се допита до Иън Райт (Лий Пейс) – британски учен, добре запознат с тъмните изкуства. С негова помощ Сали и Джилиън тръгват на път през Обединеното кралство, за да открият Кайли и да ѝ попречат да използва новооткрити сили, които могат да причинят повече беди, отколкото решения.
Въпреки че първият филм бе скромен боксофис хит навремето, това, което резонира най-силно с феновете, бе акцентът върху сестринството. И то не само заради кръвната връзка между противоположните по характер Сали и Джилиън, а заради поколенията жени, пиещи маргарита на фона на музиката на Хари Нилсън, и обединението на съседите срещу демоничния бивш приятел.
Но филмът беше и продукт на своето време – епоха, в която успехът на женския персонаж се измерваше през романтичните му връзки. В крайна сметка обичащата мъжкото внимание Джилиън отново бе свободна да обича (подобно на Саманта от „Сексът и градът“, но с отвари вместо коктейли), а Сали се омъжи за Гари (Айдън Куин) – мъжа на мечтите ѝ, който обаче умира не след дълго.
Във времето между двата филма динамиката между Сали и Джилиън се е променила: вместо да довършват изреченията си, те постоянно се прекъсват. Това е реалистично развитие за сестринските им отношения, но е значително по-малко очарователно, отколкото сценарият (на Акива Голдсман, Джорджия Притчет и Кели Марсел) предполага.
И макар лентата да ни показва сцена след сцена с женски персонажи, които безусловно се подкрепят, сюжетът странно измества Джет, Франи и Антония за сметка на Иън – привлекателен интелектуалец, изваден сякаш от корица на любовен роман.
Не е виновен Лий Пейс, че героично излъчва чар и възхищение към жадната за обич Сали. Проблемът е, че филмът се разгръща изключително бавно, а решаването на централната (и доста очевидна) мистерия кара изолирането на Иън в кулминацията да се усеща като пропуснат потенциал. Със своите 130 минути продължението е с цял половин час по-дълго от оригинала. Ако първият филм ви се е сторил муден, на този му отнема цяла вечност да стигне до неизбежния си финал.
Подобно на Ан Хатауей в „Дяволът носи Прада 2“, актьорската игра на Бълок и Кидман тук силно напомня за първата част. Дотолкова, че сякаш героините им изобщо не са узрели за всички тези години. Сякаш се опитва да избяга от болката чрез липса на емоции, Бълок запазва почти безизразно лице през първата половина на филма, докато Кидман агресивно се завръща към образа на глезената по-малка сестра, игнорираща десетилетия житейски опит.
Уист и Чанинг се появяват за символична почетна обиколка, но ролята им е предимно да предадат щафетата на следващото поколение. За щастие Джоуи Кинг прави отлична роля като Кайли – млада жена, връхлетяна от силни емоции и неконтролируема магия, за която потиснатата ѝ майка не я е подготвила.
'Practical Magic 2' Review: Sandra Bullock and Nicole Kidman Don't Quite Cast a Spell in an Overlong, Predictable Sequel https://t.co/YD3Zr60tRm
— Variety (@Variety) September 8, 2026
За съжаление Мейзи Уилямс остава "заклещена" в болничната стая, гледайки как герой на Шоло Маридуена лежи в кома – нещо непростимо за сценария, дори и героинята ѝ да е лекар. От друга страна Лий Пейс е магнетичен и изгражда лекота в химията си с Бълок; човек бързо си пожелава филмът да беше заложил повече на това, малко преди да се сети, че времетраенето и без това е прекалено голямо. Соли Маклауд също се справя по-добре от изискванията на ролята си – толкова е симпатичен в началните сцени, че зрителят се пита дали за Кайли не би било по-добре, ако приятелят ѝ изобщо не се събуди.
През 1998 г. „Приложна магия“ се открояваше от останалите заглавия, акцентирайки върху женската подкрепа, вместо върху клишетата на романтичните връзки. Погледнато назад обаче, това бе криволичещ и разпокъсан филм, който прикриваше недостатъците си с красиви послания.
Ако звездите и продуцентите бяха съкратили времетраенето, "Приложна магия 2" можеше да се превърне в надграждане спрямо оригинала. Вместо това, това късно продължение просто повтаря маркираните пътеки, превърнали първата част в любима на определен кръг зрители, но пропуска да коригира грешките, поради които останалият свят почти я бе забравил за три десетилетия.
