Н ов механизъм за изчисляване на минималната работна заплата трябва да заработи през 2027 г., а първата стъпка към него вече е направена. Правителството, синдикатите и работодателските организации се разбраха кои показатели трябва да участват при определянето на най-ниското възнаграждение в страната.
До конкретна формула обаче все още не се е стигнало. След първия кръг от преговори страните са постигнали съгласие по критериите, а разговорите за начина, по който те ще бъдат съчетани в бъдещия механизъм, продължават, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика.
Защо изобщо се търси нов механизъм
До тази промяна минималната работна заплата беше обвързана със средната заплата в страната. Кодексът на труда предвиждаше размерът ѝ за следващата година да бъде 50% от средната брутна работна заплата за определен период.
С приемането на държавния бюджет за 2026 г. парламентът реши този механизъм да бъде преразгледан и да се изработи нов. До приемането му минималната заплата остава на сегашното си равнище от 620,20 евро.
Решението предизвика спорове със синдикатите. КТ „Подкрепа“ се противопостави първо да бъде премахната действащата формула, а едва след това да се търси нейна замяна. От синдиката настояваха първо да има нов механизъм, за да не се стига до замразяване на минималното възнаграждение.
КНСБ също защитаваше запазването на ясна връзка между минималната и средната заплата, като още преди бюджетните промени настояваше механизмът да бъде надграден чрез договаряне и периодична оценка на адекватността на минималното възнаграждение.
Именно след отпадането на досегашната автоматична формула държавата, работодателите и синдикатите трябва да договорят как ще изглежда новият модел от 2027 г.
Нов механизъм за определяне на МРЗ за 2027 г. ще се обсъжда през август
Четири показателя влизат в сметката
На първата среща страните са се договорили да се прилага законоустановен модел за минималната работна заплата.
В него трябва да участват четири основни критерия:
- покупателната способност на минималната работна заплата, като се взема предвид издръжката на живот;
- общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
- темпът на растеж на работните заплати;
- дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Това означава, че бъдещият размер на минималното възнаграждение няма да се определя само чрез движението на средната заплата, а трябва да бъдат отчетени и други икономически и социални показатели.
Точно тези четири групи критерии са заложени и в европейската Директива за адекватните минимални работни заплати – покупателна способност и разходи за живот, общо равнище и разпределение на заплатите, растеж на възнагражденията и дългосрочна производителност.
Замразяват ли се доходите след приемането на Бюджет 2026
Издръжката на живот вече ще бъде сред критериите
Сред договорените показатели особено значение има покупателната способност на минималната заплата, като се отчита издръжката на живот.
При досегашния български механизъм водеща беше връзката със средната брутна работна заплата. Новият модел трябва да включва по-широк набор от фактори.
Все още обаче не е известно каква тежест ще има всеки от тях. Не е решено например по какъв начин движението на производителността ще се съчетава с ръста на заплатите или с издръжката на живот.
Затова договорените критерии не позволяват на този етап да се изчисли каква ще бъде минималната заплата през 2027 г.
Проверка дали минималната заплата е адекватна
Друга договореност е веднъж на четири години да се извършва оценка на адекватността на минималното възнаграждение.
Така механизмът няма просто да изчислява определен размер, а периодично трябва да бъде проверявано доколко минималната заплата отговаря на икономическите и социалните условия в страната.
Европейската директива оставя на отделните държави да определят конкретния си национален механизъм според собствените социално-икономически условия, но изисква използването на ясни критерии при определянето и актуализирането на законовите минимални заплати.
Кои участват в договарянето
В работната група участват вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, както и представителите на КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП.
В първото заседание са се включили и представители на Националния статистически институт.
„Необходимо е да разработим бързо и спешно механизъм за изчисляване на минималната работна заплата, който да бъде съобразен с Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС и Конвенция 131 на Международната организация на труда“, заяви финансовият министър Гълъб Донев.
Социалният министър Наталия Ефремова подчерта, че всеки етап от процедурата по договаряне ще бъде консултиран със синдикатите и работодателите.
Какво следва
Първата среща не приключва спора за минималната заплата, а поставя рамката, по която ще се търси решение.
Вече има съгласие какви показатели трябва да се гледат, но предстои по-трудната част – да бъде договорено как точно те ще участват във формулата и как ще се стига до конкретния размер на минималното възнаграждение.
До изработването на новия механизъм минималната работна заплата остава 620,20 евро, а разговорите между държавата и социалните партньори за модела, който трябва да се прилага през 2027 г., продължават.
