К одексът на труда може да бъде допълнен с три нови форми на работа, които в момента не са уредени като самостоятелни модели в българското трудово законодателство. Това са трудов договор с повече от един работодател за една длъжност и работа с еднакъв характер, работа на споделено работно място и работа през дигитална трудова платформа.
Промените са заложени в законодателната програма на Министерския съвет за втората половина на 2026 г. Проектът за изменения в Кодекса на труда е предвиден за обществено обсъждане през август и за внасяне в Министерския съвет през септември.
Най-голяма промяна спрямо познатия модел на трудово правоотношение носи идеята един служител да може да работи за повече от един работодател по една и съща длъжност.
И сега може да работите за две фирми, но режимът е друг
Възможността човек да има повече от един работодател не е нова. Кодексът на труда и сега позволява основен трудов договор и допълнителна работа при друг работодател.
При този режим обаче става дума за отделни трудови правоотношения. Допълнителната работа по правило се извършва извън установеното работно време по основния договор, а всеки работодател има самостоятелни задължения към служителя.
Новото предложение е различно. В законодателната програма изрично е записан „трудов договор с повече от един работодател за една длъжност и за работа с еднакъв характер“.
Така идеята не е човек просто да работи на едно място през деня, а след това на второ. Предвижда се специален модел, при който една и съща работа може да бъде организирана между няколко работодатели.
Как точно ще изглежда това на практика все още не е разписано в публикуван законопроект.
Как може да изглежда споделянето на служители
Подобен модел е разработван у нас и преди от Българската търговско-промишлена палата. При него няколко предприятия могат да споделят един служител, когато всяко от тях поотделно няма достатъчно работа за него на пълен работен ден.
Нови правила за работещите през платформи: какво трябва да промени България
Това би могло да е приложимо например за специалисти, които са необходими периодично или за ограничен брой часове, но могат да работят за няколко компании със сходни нужди.
В разработения модел работодателите предварително уреждат помежду си как ще разпределят труда на служителя и кой какви задължения ще поеме. Разглежда се и възможност да има водещ или основен работодател, който да изпълнява част от административните функции.
Това обаче не е действащо правило и не означава, че бъдещият закон непременно ще възприеме същата конструкция. Окончателният вариант ще стане ясен, когато Министерството на труда и социалната политика публикува проекта за промени в Кодекса на труда.
Кой ще плаща заплатата и осигуровките
Точно тук са и най-важните въпроси, които законът трябва да реши.
При няколко работодатели трябва ясно да бъде определено кой организира работното време, кой изплаща възнаграждението и внася осигуровките, как се разпределя отговорността за безопасните условия на труд и какво се случва, ако една от фирмите се оттегли от правоотношението.
Предстои да се види и дали служителят ще има един договор с няколко работодатели или отношенията ще бъдат оформени по друг начин.
Тези подробности не присъстват в законодателната програма и засега няма официално публикувани текстове, които да ги уреждат.
Какво означава споделено работно място
Втората нова форма е трудов договор за работа на споделено работно място.
Тук логиката е обратна. Не един човек се споделя между няколко работодатели, а една позиция се разделя между повече от един служител.
На практика това може да означава двама души да изпълняват една длъжност, като си поделят работното време и задачите.
И за този модел предстои да бъдат уточнени конкретните правила - как ще се разпределя работата, как ще се определя отговорността и какво ще се случва, ако единият служител напусне.
Ще има и правила за работа през дигитални платформи
Третият вариант е работата през дигитални платформи. Тази промяна е свързана и с европейските правила за платформената заетост. Те трябва да внесат повече яснота при определянето на трудовия статус на хората, които получават и изпълняват работа чрез платформи.
Кога работещите през платформи ще се признават за служители на трудов договор
Един от основните въпроси е кога човек действително е самостоятелно зает и кога начинът, по който платформата организира и контролира работата му, вече има белезите на трудово правоотношение.
Европейските правила засягат и използването на алгоритми и автоматизирани системи при разпределянето, наблюдението и оценяването на труда. България трябва да ги въведе в националното си законодателство до 2 декември 2026 г.
Какво се променя за работещите сега
На този етап сегашните трудови договори не се променят. Новите форми са част от подготвяна законодателна промяна и ще могат да се прилагат едва след приемането на конкретни текстове в Кодекса на труда.
Затова и най-важното разграничение е между това, което вече е официално заложено, и детайлите, които тепърва ще се договарят.
Официално е планирано въвеждането на трудов договор с повече от един работодател, споделено работно място и работа през дигитална платформа. Как ще се разпределят заплатата, осигуровките, работното време и отговорностите между страните ще стане ясно с публикуването на законопроекта.
