Европейската комисия предяви два иска срещу България пред Съда на Европейския съюз и предприе допълнителни действия по още няколко процедури за нарушение срещу страната.
Двете дела, които вече стигат до Съда на ЕС, са свързани с непълното въвеждане на европейските правила за вътрешния пазар на електроенергия и за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на стоки.
Отделно Комисията предприема нови стъпки срещу България заради прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги, ограниченията при придобиването на земеделска земя, както и заради непълното транспониране на правилата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване и договорите за потребителски кредити.
ЕК започна пет наказателни процедури срещу България
Случаите са на различен етап. При две от процедурите Комисията вече е решила да се обърне към Съда на ЕС, докато при останалите продължава процедурата за нарушение.
България отива на съд заради правилата за електроенергийния пазар
Първият иск е свързан с това, че България според Европейската комисия все още не е транспонирала изцяло Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.
С нея се определят основните правила за организацията и функционирането на електроенергийния сектор на Европейския съюз.
Крайният срок, в който държавите членки трябваше да въведат директивата в националното си законодателство, беше 31 декември 2020 г.
България е представила отговори пред Комисията и впоследствие е уведомила за национални мерки, с които европейските правила се въвеждат в българското законодателство.
След разглеждането им обаче Комисията е стигнала до заключението, че директивата все още не е транспонирана изцяло.
Затова процедурата вече преминава към следващия етап - иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.
Второ дело за наетите превозни средства
Другият иск е заради Директива (ЕС) 2022/738 за наетите превозни средства.
Тя определя минимални европейски стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, при превоза на стоки.
Държавите членки трябваше да въведат правилата в националното си законодателство и да започнат да се съобразяват с тях до 6 август 2023 г.
ЕК даде два месеца на България да отговори по редица нарушения
След този срок България е уведомила Европейската комисия за някои национални мерки за транспониране.
Проверката на службите на Комисията обаче е показала, че от директивата е транспонирана само една разпоредба - тази, която определя доказателството за съответствие.
Затова и тази процедура вече стига до Съда на ЕС.
Ново предупреждение за цифровите услуги
Отделна процедура е свързана със Законодателния акт за цифровите услуги, известен и като DSA.
Тук Европейската комисия изпраща на България допълнително официално уведомително писмо, тъй като смята, че страната все още не изпълнява изцяло изискванията на европейския регламент.
Проблемът е свързан с националните органи, които трябва да участват в прилагането на правилата.
Според Комисията България не е определила и оправомощила Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии като национални органи, които да допълнят рамката за прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги.
ЕК има забележки и към начина, по който в българското законодателство са уредени санкциите.
Комисията смята, че националните правила невинаги спазват максималните размери на глобите, установени в DSA, както и че не гарантират във всички случаи санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Посочено е и различното третиране на физически и юридически лица, което според Комисията не е предвидено по този начин в европейския регламент.
ЕК движи седем наказателни процедури срещу България
България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци. Ако отговорът не бъде счетен за удовлетворителен, Комисията може да продължи процедурата.
Спорът за придобиването на земеделска земя
Европейската комисия изпраща и допълнително мотивирано становище на България по процедура, свързана с националните правила за придобиване на земеделска земя.
От страната се иска законодателството да бъде приведено в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.
В основата на спора е разпоредба в българския Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
Тя изисква физическите и юридическите лица, които желаят да придобият земеделска земя в България, да са пребивавали или установени в страната повече от пет години.
Правилата са въведени през 2014 г.
Според Европейската комисия те налагат значителни ограничения върху придобиването на българска земеделска земя от нерезиденти, както и от новоучредени дружества.
Затова Комисията отново настоява България да измени националното си законодателство така, че то да съответства на европейското право.
ЕК започва три нови наказателни процедури срещу България
Нова стъпка и за отпадъците от електрическо оборудване
България получава мотивирано становище и заради това, че не е уведомила Европейската комисия за мерките, с които е осигурено пълното транспониране на Директива 2012/19/ЕС относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване.
Тя урежда европейските правила за отпадъците от електрически и електронни уреди и оборудване.
Проблемът, посочен в настоящата процедура, е конкретен - според Комисията България не е уведомила за мерките, с които директивата е транспонирана изцяло.
С изпращането на мотивираното становище процедурата преминава към по-напреднал етап.
България е предупредена и за правилата за потребителските кредити
Мотивирано становище е изпратено и заради Директива (ЕС) 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити.
Тя има за цел да засили защитата на потребителите на кредитния пазар и да осигури повече прозрачност и справедливост при кредитните сделки в държавите от ЕС.
Държавите членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство до 20 ноември 2025 г.
Още по-рано Европейската комисия започна процедури срещу България и редица други държави, след като те не бяха уведомили за пълното въвеждане на новите правила.
Сега процедурата срещу България преминава на следващ етап - мотивирано становище, тъй като Комисията все още не е получила уведомление за мерки за пълно транспониране.
На този етап случаят не е предаден на Съда на ЕС.
Каква е разликата между отделните процедури
Не всички действия на Европейската комисия означават, че България вече е изправена пред дело.
Процедурата за нарушение обикновено започва с официално уведомително писмо. С него Комисията посочва предполагаемото нарушение и дава възможност на съответната държава да представи позицията си и да предприеме необходимите действия.
Ако проблемът не бъде решен, следва мотивирано становище. В него Комисията официално посочва защо смята, че държавата не изпълнява задълженията си по правото на ЕС, и настоява нарушението да бъде отстранено.
Когато и след този етап Комисията прецени, че въпросът не е решен, тя може да предяви иск пред Съда на Европейския съюз.
Именно до този последен етап вече са стигнали двете процедури срещу България за електроенергийния пазар и наетите превозни средства.
При цифровите услуги, земеделската земя, отпадъците от електрическо и електронно оборудване и потребителските кредити процедурите все още са на предсъдебен етап.
