Има някои песни, които първоначално дори не забелязваме. След това осъзнаваме, че където и да отидем ги чуваме.
След известно време сами започваме да си ги пускаме. Досещате ли се за такава песен?
Де-спа… сигурно се досещате за повече от една. Но това, което не можете да се досетите е, какво ви кара да я слушате като обсебени.
Просто и кратко – еволюцията.
Еволюцията ни променя,
развивайки и запазвайки черти, които ни помагат да оцелеяваме. А най-добрият начин, по който предците ни са оцелявали е, да се доверяват на това, което им е познато и да не вярват на новото и непознатото.
На това се основава Ефектът на познатите обекти – харесваме повече нещата, които са ни познати и изпитани и естествено ни е страх от новото.
При слушането на една и съща песен отново и отново
обаче случаят е малко по-различен, защото музиката не е обект. Музиката се възприема от мозъка ни както различните езици - като информация.
Брус Ричман разяснява еволюцията на птиците, вълците, китовете и други животни, включваща имитирането на звуците на другите от вида си, като знак, че са част от групата.
Ранните хора не са били много по-различни, просто по някое време в еволюционната ни история несвързаните звуци са се превърнали в музика и реч. Ние сме останали близки до предците си с чертите, които еволюцията е оставила закодирани в нас.
Защо обаче някои песни ни омръзват,
при продължително слушане като Де-спа-сито… а други като знаменитатата коледна песен на Марая Кери, която съвсем скоро отново ще кънти у дома и навън, си остават също толкова привлекателни както в началото.
За да си обясним този „феномен“ трябва да се върнем на идеята за музиката като информация. При „Bohemian Rhapsody“ на Куийн например има толкова слоеве мелодии и гласове, че можем да я слушаме няколко пъти, чувайки различни неща всеки път.
Идеята е, че ако можем да получаваме нещо ново при всяко слушане, ще се връщаме отново и отново за още.
Същото важи и в обратния ред – ако не учим нещо ново, мозъкът ни не иска да си губи времето с неща, които вече знае. Затова простите песни остаряват много бързо.
Сложността обаче е само една част от феномена на обсебеното слушане.
Начинът, по който музиката ни кара да се чувстваме,
също е от значение. Проучване към университета Мичиган от 2013 г. установява, че повечето хора обичат да слушат повторно весели песни, които ги зареждат с енергия.
Песни, които успяват да направят участниците в проучването тъжни и меланхолични, също са сред фаворитите за повторно и последващо слушане и дори се оказва, че участниците ги слушат много повече пъти подред, отколкото веселите песни.
Тайната се крие в емоционалната връзка, която някои песни осъществяват.
Може мелодията да е съвсем обикновена, но ако по някакъв начин се свързва с нас – например с горещата ни кръв и жажда за море, може да ни закара чак в Пуерто Рико… Де-спа… сигурно се досещате какво имам предвид.
Така че както става ясно, от някои песни просто отърване няма - еволюционно ни е залжено да натискаме отново и отново бутона за риплей, а емоционалната ни страна да насочва пръста ни към този бутон.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Защо всички са толкова запленени от коледните песни
Защо имаме грешна преценка за собствените си снимки
Любопитни факти около една от най-известните коледни песни
