П о време на стрес хората често започват да хапват по-често, като изборът често пада върху сладки и мазни храни. Психиатърът Евгений Скрипник разказа на журналист от украинската агенция UNN повече за това защо се случва това, как да се различи обикновеното емоционално преяждане от хранително разстройство и какво може да помогне за промяна на подобни навици.
Стресът влияе не само на емоционалното състояние, но и на хранителното поведение, обяснява Скрипник. В същото време, според него, човек може редовно да посяга към хладилника, дори без да чувства физически глад, а хормоните на стреса играят важна роля в този процес.
„Когато сме стресирани, ние отделяме хормони на стреса – предимно адреналин и кортизол. Кортизолът помага за ускоряване на метаболизма и освобождаване на глюкоза, защото тялото се мобилизира, за да можем да тичаме, да бягаме, да се борим или да вършим физическа работа. Това е последвано от освобождаването на инсулин, който използва глюкозата и поради това гладът и желанието за ядене, особено за сладко, могат да се възникнат отново“, обяснява експертът.
Отделно лекарят подчертава, че хранителното поведение може да бъде повлияно и от психологическата връзка между храната и чувството за удоволствие. Това е особено забележимо при сладкишите, които хората могат да използват като начин за бързо успокоение, но психиатърът подчертава, че самото преяждане не означава наличие на психично разстройство.
„Сладката храна може допълнително да даде усещане за удоволствие и спокойствие. Много хора от детството си са си изградили асоциация, че сладоледът или други сладкиши са нещо приятно, което подобрява настроението. Следователно, по време на стрес човек може да яде сладкиши. Не заради физически глад, а защото по този начин се опитва да получи удоволствие и да намали малко напрежението“, подчертава психиатърът.
Според Евгений Скрипник, не може да се отъждествява обикновеното преяждане със стрес и хранително разстройство, защото за да се установи разстройство, е важно да се вземе предвид не само самият факт на преяждане, но и колко много то влияе на живота на човек.
„Хранително разстройство е състояние, при което симптомите пречат на живота и функционирането на човек. Например, при преяждане, човек яде значително повече от повечето хора при подобни обстоятелства за ограничен период от време и се чувства неспособен да спре или контролира количеството храна, което консумира. Може да има и бързо хранене, преяждане до степен на дискомфорт, хранене без физически глад и чувство на срам и вина след това“, добави той.
Отделно психиатърът посочи основните хранителни разстройства – анорексия нервоза, булимия нервоза и преяждане. Според него те могат да имат различни проявления и причини, включително както наследственост, така и стресови фактори. Ето защо не си струва самостоятелно да се диагностицира подобно състояние въз основа на един симптом.
„При анорексия нервоза човек се ограничава в храната, може да се изтощи физически. При булимия се появяват епизоди на преяждане, след което човек се опитва да компенсира изяденото – например чрез предизвикване на повръщане, прекомерни упражнения или употреба на лаксативи или диуретици. Преяждането е повтарящи се епизоди, когато човек яде значително повече, не може да се спре, но не използва редовни компенсаторни действия“, отбелязва експертът.
За да се справите с емоционалното преяждане, лекарят съветва да обърнете внимание на ежедневните си навици. Това включва редовно хранене, сън и ситуации, в които човек автоматично посяга към лека закуска.
„Редовното хранене помага, т.е. достатъчно протеини и фибри и нормализиране на съня, доколкото е възможно. Струва си също така да не държите под ръка храни, с които човек обикновено преяжда, т.е. да не разпространявате сладкиши из целия апартамент. И е полезно да направите пауза преди автоматична закуска и да се запитате: „Наистина ли съм гладен или просто искам да намаля тревожността?“. Важно е също да обърнете внимание на моментите, в които човек се храни автоматично, без да мисли за причината. Постепенната промяна в подобни навици помага за по-добър контрол на хранителното поведение и да не се използва храната като основен начин за справяне със стреса“, подчертава Скрипник.
Той казва, че липсата на сън може да повлияе и на хранителното поведение, защото когато тялото не е напълно възстановено, може да е по-трудно за човек да контролира навика постоянно да яде нещо. А ако преяждането се превърне в постоянен начин за справяне с емоциите, тогава си струва да се обърне внимание на психологическия компонент на проблема.
Психиатърът подчертава, че храната е необходима предимно за осигуряване на енергия на тялото и не трябва да бъде основният начин за получаване на удоволствие. Това означава, че формирането на нормална връзка с храната включва липсата на постоянна фиксация върху следващото хранене. В същото време, ако има признаци на хранително разстройство, е необходима професионална помощ.
„Трябва да се храним, за да живеем, а не да живеем, за да ядем. Храната трябва да ни дава енергия да ходим, да тичаме, да работим, да учим, да спортуваме и да живеем живота пълноценно. Не бива постоянно да чакаме следващото хранене и да го превръщаме в отделен ритуал. Това е нормална връзка с храната“, обобщи експертът.
