Н ачинът, по който тялото ни усвоява храната, зависи не само от нейния състав, но и от часа, в който я консумираме. Старата народна мъдрост за обилната закуска и скромната вечеря намира все повече потвърждения в новата научна дисциплина хрононутриция. Изследванията в тази област показват, че вътрешният циркаден ритъм на човека играе ключова роля в метаболитните процеси, превенцията на затлъстяването и предпазването от сърдечно-съдови заболявания, пише ВВС.
Why You’re Eating Dinner at the Wrong Time: Experts Reveal the Ideal Mealtimehttps://t.co/uCl1zkMS6Y
— The World Reviews (@tworldreviews) August 13, 2026
Пионери в тази област, сред които Марта Гараулет от Университета в Мурсия, установяват чрез клинични наблюдения, че хората, които обядват по-рано, отслабват значително по-бързо и ефективно в сравнение с онези, които консумират същото количество храна по-късно през деня. Късното хранене води до влошен контрол на кръвната захар и по-бавно изгаряне на въглехидратите.
Професорът по медицина и невролог Франк Шеер от Бостън обяснява, че от биологична гледна точка човешкият организъм функционира по различен начин сутрин и вечер. Приемането на храна в часовете, когато биологичният часовник сигнализира за подготовка за сън, създава вътрешно несъответствие, известно като циркадно разстройство.
Проучване от 2022 година показва, че консумацията на богати на въглехидрати храни или напитки един час преди лягане води до значително по-високи нива на глюкоза в кръвта и по-ниско производство на инсулин в сравнение със същото хранене, извършено четири часа по-рано. Причина за това е хормонът мелатонин, чиито нива се покачват вечер и нарушават контрола на глюкозата, което с течение на времето увеличава риска от развитие на диабет тип 2.
We're getting mealtimes wrong - here's the best time to have dinner https://t.co/XwSkb5oBwc
— Charles Yeo (@charlesyeo) August 10, 2026
Късните хранения влияят негативно и върху регулирането на апетита. Те намаляват нивата на лептин, хормона, отговорен за чувството за ситост, което води до повишен глад на следващия ден. Освен това, вместо да изгаря мазнините, организмът започва да ги складира по-лесно в по-късните часове.
Времето за хранене оказва влияние и върху здравето на сърцето. Проучвания сред над 100 000 души във Франция показват, че по-ранната закуска и по-дългата пауза без храна през нощта, постигната чрез ранна вечеря, са свързани с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.
Експертите отбелязват, че индивидуалният хронотип също има значение. Така наречените сутрешни типове по-лесно поддържат здравословен режим, докато вечерните типове са склонни да отлагат храненията и да консумират по-калорични храни късно вечер, което ги прави по-уязвими към метаболитни нарушения.
За оптимално здраве специалистите препоръчват основното количество въглехидрати да се приема по-рано през деня. Вечерното хранене трябва да бъде по-леко, с преобладаване на протеини и храни, подпомагащи съня, като ядки, семена и източници на триптофан. Основното правило на хрононутрицията гласи, че най-обилното хранене трябва да бъде в първата половина на деня, а вечерята трябва да приключи поне три часа преди сън.
