Защо е възникнало прозяването: 3 теории

Х ората се прозяват, както и кучетата, маймуните, птиците и почти всички известни видове гръбначни животни освен жирафите. Последното е също толкова интересен факт, както и самото съществуване на явлението прозяване.

Преди повече от десетилетие, по време на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, прозяването се превърна в основна тема. Състезателят по бързо пързаляне с кънки Аполо Антон Оно, най-титулуваният американски спортист на Зимни олимпийски игри за всички времена, представи преди състезанието рутинна програма, която включваше, освен всичко друго, и силно прозяване.

Защо се прозяваме? Очевидно е, че хората и другите животни се прозяват, когато са уморени; всички знаем това.

Но трябва да има нещо повече - трябва да има биологична цел, освен да съобщи на бъбривите гости на вечерята, че са просрочили времето си.

Нека разгледаме три възможни функции и вероятността за всяка от тях:

Първо,

Аполо Оно вярва, че това подобрява спортните постижения. Веднъж Оно заявява пред Yahoo Sports, че прозяването го кара да се чувства по-добре, че "вкарва кислород и изкарва нервите".

Това звучи добре и ми е неприятно да противореча на осемкратен олимпийски медалист, но не е съвсем вярно. Доколкото ни е известно, прозяването не подобрява общото ниво на кислород.

Тайлър Хюстън е медицинска сестра, парамедик и специалист по дишане, базиран в Британска Колумбия, който практикува и преподава терапия за контрол на дишането за рехабилитация след физически и/или психологически травми, както и за оптимизиране на спортните постижения.

Той не е голям фен на прозяването в контекста на състезанията, въпреки че ми каза, че то може да има много специфична стойност за атлет като Оно.

Аполо Оно страда от години от астма, предизвикана от физическо натоварване, както много от атлетите с високи постижения. Като част от плана си за лечение и баланс на самообслужването на психическото си здраве и физическите си постижения, Аполо въвел дишането и дихателните тренировки в ежедневието си.

Съществува ниво на разтоварване на CO2 (въглероден диоксид), което е полезно непосредствено преди състезание - но това ниво може да се постигне с три големи дихателни цикъла.

Всичко, което е повече от това, според мен работи само срещу вас както в спринта, така и в състезанията за издръжливост.

Второ,

въз основа на изследвания на мозъка, прозяването повишава активността на малка област от мозъка, наречена прекунеус, която играе важна роля в пространствената ориентация, паметта и съзнанието. 

Д-р Андрю Нюбърг, невробиолог и автор на множество книги по темата, сред които Brain Weaver и How God Changes Your Brain, смята така. Той насърчава прозяването - дори когато не сте уморени.

Звучи невъзможно? Не е.

Просто симулирайте половин дузина прозявки и истинското нещо ще се събуди във вас. Съветът на Нюбърг е прост: "Прозявайте се колкото се може повече пъти на ден: когато се събуждате, когато се сблъсквате с труден проблем в работата, когато се подготвяте да заспите и винаги, когато изпитвате гняв, тревога или стрес."

На трето място,

прозяването има и социална функция. Да, това може да е социален сигнал, но в зависимост от обстоятелствата може да е и призив за бдителност. Например по време на семейно пътуване прозявката на шофьора може да е важен сигнал, че той има нужда от почивка.

В съответствие с мнението, че прозяването притежава отделна сигнална функция, бяха установени значителни взаимодействия както за латентността на откриване, така и за честотата на фиксиране на дистрактора, което показва, че бдителността е селективно повишена след излагане на прозявки.

Това означава, че след като са гледали видеоклипове на други хора, които се прозяват, участниците са откривали змии по-бързо и е било по-малко вероятно да фиксират жаби по време на опитите.

Тази сигнална функция всъщност може да се простира отвъд бдителността и да се отнася до емпатията. Интересно е, че децата с разстройства от аутистичния спектър изглежда имат нарушена способност да се прозяват заразително. 

Но почакайте - както често се казва, има такова нещо като твърде много от едно добро нещо. Хората, които се прозяват твърде много, може да страдат от патологично прозяване, предизвикано от болест или нежелана реакция на лекарства.

Спомнете си за една млада жена, описана от Жил дьо ла Турет през 1890 г., която се прозявала 480 пъти на час - осем прозявания в минута, което, като се има предвид, че средното прозяване трае 5-10 секунди, е почти непрекъснато прозяване. Очевидно това не е нито нормално, нито полезно.

Оказва се, че този пациент (който също така е страдал от загуба на зрението и припадъци) вероятно е имал тумор на хипофизната жлеза.

Ненормалното прозяване се свързва и с тежки мигрени, клинична депресия и тежък инсулт. Хората, приемащи антидепресанти, по-специално серотонинергични като Prozac, също могат да страдат от утежняващи прозявки, както и тези, които остро се оттеглят от опиоидна интоксикация.

Независимо от тези изключения изглежда, че прозяването е не само добър начин да не заспим в края на нощната смяна, но може да ни помогне да се съсредоточим за постигане на максимална производителност, да ни предпази в среда, богата на змии, и да покаже на приятелите ни, че наистина ни е грижа.

Така че може би всички трябва да се прозяваме много повече. Това е интригуваща концепция и ако успея да потисна социалните си фобии, може би ще опитам и аз. Кой знае - може да е заразно.