Р оден едва 750 грама, почти четири месеца преди термина, днес Антонио е на година и десет месеца и се развива като всяко друго дете. Заедно с родителите си той се върна в Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас, но само за контролен преглед. Тук спасиха живота му, след като се появи на бял свят в края на петия месец.
Само допреди няколко години раждането в толкова ранна гестационна седмица е било на самата граница между понятията „раждане“ и „аборт“. Според действалите тогава медицински стандарти бебе с тегло под 800 грама, родено преди 26-ата седмица, е трябвало да преживее поне три денонощия, за да бъде отчетено като живородено. Ако не успеело, случаят се регистрирал като аборт. Днес медицината е напреднала толкова, че неонатолозите успяват не само да спасят живота на такива деца, но и да им дадат възможност да растат и да се развиват нормално.
„Истинският успех на нашата работа не е просто детето да оцелее, а да живее без усложненията и последиците от преждевременното раждане и изключителната незрялост на тези деца“, посочи д-р Стилияна Томова, началник на Отделението по неонатология. Тя е лекарят, който проследява Антонио от раждането до днес.
В момента в Неонатологията на УМБАЛ Бургас се грижат за още три бебета с тегло под един килограм. Те са сред най-тежките пациенти в болницата. Всеки ден е изпитание както за тях, така и за медицинския екип. Грижите изискват непрекъснато наблюдение, специализирана апаратура и огромна прецизност. При толкова малки бебета дори незначителна промяна в състоянието може да бъде решаваща.
Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас е с най-високото, трето ниво на компетентност. Това позволява тук да се лекуват и отглеждат новородени с екстремно ниско тегло, тежка недоносеност и сериозни здравословни проблеми. Зад всеки успешен случай стоят професионализмът и опитът на лекари, акушерки и медицински сестри, за които грижата за най-малките пациенти е ежедневие.
Всяка година около 300 бебета, или близо 20% от новородените в УМБАЛ Бургас, се нуждаят от специализирани грижи заради недоносеност, увреждания или други усложнения. Част от тях прекарват седмици и месеци в отделението, преди да могат да се приберат у дома.
Антонио вече е преминал по този труден път. Днес той расте, играе и опознава света. А за лекарите, които преди близо две години са се борили за живота му, най-важният резултат е, че се е върнал при тях като живо, здраво и щастливо дете.
