Д нес се навършват точно 16 години от смъртта на Майкъл Джексън — легендата, която не просто преобърна представите за поп музиката, а се превърна в глобална икона, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява и разделя света.
Майкъл Джексън (29 август 1958 г. – 25 юни 2009 г.) е американски певец, автор на песни и танцьор, считан за един от най-влиятелните и популярни артисти в края на 20-ти и началото на 21-ви век. През 80-те години той преобразява поп музиката, спечелвайки званието Кралят на попа (King of Pop). Влиянието му обхваща не само песните му, но и танца, турнетата, музикалните видеоклипове и музикалната продукция. Той също разрушава расовите бариери за афроамериканските изпълнители по време, когато американските радиостанции са силно сегрегирани и MTV отказва да излъчва техни видеа в праймтайма.
С излизането на албума Thriller (1982) Джаксън става световна суперзвезда. Но славата идва със слухове за ексцентричен начин на живот и обвинения за сексуално насилие над непълнолетни. След серия съдебни дела той се оттегля от публичното пространство, натрупва значителни дългове и развива зависимост към опиоидни лекарства. Докато се готви за турне на завръщането си, той умира от свръхдоза, приложена от личния му лекар. Смъртта му разтърсва света и оставя фенове и критици пред сложната дилема на впечатляващо, но проблемно наследство.
Jackson 5
Израснал в Гари, щата Индиана, в семейство с девет деца , Майкъл е най-малкият и най-талантливият от братята.
Баща им Джоузеф Джаксън, бивш боксьор и кранов оператор, свирил блус, забелязва музикалния им талант и ги тренира усилено. Майка му, Катрин Джаксън, е религиозна домакиня, която свири на кларинет и пиано, както и е искала да бъде кънтри певица. Двамата са имали десет деца, но Брандън умира скоро след раждането си.
Почти всички деца от семейството се развиват в музикалната индустрия.
Майкъл, само на пет, става водещ вокалист на групата Jackson 5. Според семейството, Джоузеф често наказва децата физически: „Седеше с нас всеки ден след училище и ни караше да репетираме… Ако направиш грешка, удряше – с колан, с пръчка.“
Групата изпълнява в местни клубове и отварят за изпълнители като Гладис Найт, The Pips и Джеймс Браун. През 1969 г. Бери Горди младши подписва договор с тях за Motown Records, където групата бързо постига успех с четири №1 хита през 1970 г. – „I Want You Back“, „ABC“, „The Love You Save“, „I’ll Be There“. Майкъл е определен за „чудо-дете“, след което започва солова кариера с хитове като „Ben“ и „Rockin’ Robin“, а групата постига нови успехи с „Dancing Machine“.
През 1975 г. групата преминава към Epic Records като The Jacksons, а най-малкият брат Ранди заема мястото на Джърмейн. Междувременно сестрите им – Реби, Ла Тоя и Джанет – започват шоу кариера, но само Майкъл достига върхови успехи като соло артист.
Соло кариера
През 1978 г. Майкъл участва в музикалния филм The Wiz с Даяна Рос – афроамерикански вариант на „Магьосникът от Оз“. Песента „Ease on Down the Road“ е номинирана за Grammy – първата номинация за Майкъл извън групата.
През 1979 г. излиза неговият първи солов албум за Epic – Off the Wall, продуциран от Куинси Джоунс. Албумът надмина всички очаквания с над 20 милиона продажби, съдържа хитове като „Don’t Stop ’til You Get Enough“ и „Rock with You“. Първата песен печели Grammy за най-добре изпълнено R\&B мъжко вокално изпълнение. Огорчен, че албумът не получава номинация за Албум на годината, Майкъл описва преживяването като „заряд за следващата голяма стъпка“.
Thriller
През 1982 г. излиза Thriller – плод на повторно сътрудничество с Куинси Джоунс. Албумът включва звезден състав и превръща Джаксън в световна суперзвезда. Thriller печели осем Grammy награди, поставяйки нов рекорд, и остава в класациите повече от две години, с над 65 милиона продадени копия. 14-минутния видеоклип също е революционен за времето си и стана първият музикален видеоклип, избран за Националния филмов регистър през 2009 г.
Първият сингъл „The Girl Is Mine“ (дует с Пол Маккартни) стига №1 в R\&B класациите и №2 в поп. След това „Billie Jean“ се превръща в глобален хит и дебютира телевизионния му легендарен moonwalk на специалното шоу Motown 25. Парчето „Beat It“, със соло от Еди Ван Хален, разрушава расовите бариери в музикалната индустрия.
New York Times приветства Джаксън като “музикален феномен ”:
“В света на поп музиката има Майкъл Джексън и има всички останали.”
Кралят на попа
До 1984 г. Джаксън получава титлата Краля на попа, а турнето Victory с братята му е един от най-големите музикални спектакли. През 1985 г. той създава “We Are the World” заедно с Лайънъл Ричи – песен, посветена на борбата с глада в Африка. Албумът Bad (1987) носи пет хит сингъла, включително „Bad“ и „Man in the Mirror“, както и „Leave Me Alone“ – рефлексия към таблоидните слухове за живота му в Невърленд – окулен парк и кислородна палатка, шимпанзето Бъбълс и радиоуправляем кей-кара.
След книгата му Moonwalk и филма Moonwalker, той става въплъщение на музикалния експериментален дух и контрол над личния си образ.
Senзационният Super Bowl
През 1993 г. Джаксън известно взривява сцената с впечатляващо изпълнение на Super Bowl XXVII, утвърждавайки се като музикална икона.
Dangerous (1991), продуциран от Теди Райли, затвърждава поп доминацията му. HIStory (1995) носи хитове като “You Are Not Alone” и “Scream” с Джанет. Голямата година за семейната група идва през 1997 г., когато Jackson 5 е въведена в Залата на славата на рокендрола, а Майкъл след това е отличен като солов артист през 2001 г. Неговият последен студиен албум Invincible (2001) дебютира с шум, макар и продажбите му да не достигат тези на предишните записи.
Скандали и обвинения в сексуално насилие
През 2001 г. Джаксън издава Invincible, последният му студиен албум преди смъртта му. Продуцирането му струва $30 милиона, което го прави най-скъпият албум, правен някога. Албумът засяга теми като изолация, социални проблеми и продължаващите възражения на Джаксън срещу медиите. Въпреки че дебютира под номер 1 в класациите на Billboard, той получи смесени отзиви от критиците.
До началото на века Джаксън става все по-известен със своите ексцентричности, които включват носенето на хирургическа маска на обществени места.През 2002 г. той получи огромни критики за това, че провеси малкия си син от балкон, докато поздравяваше феновете в Берлин, Германия. В по-късно интервю Джаксън обясни: “Чакахме хиляди фенове долу и те скандираха, че искат да видят детето ми, така че бях любезен да им позволя да видят. Правех нещо от невинност.”
През 2003 г. Джаксън се сблъсква с още правни проблеми, когато е арестуван по обвинения, свързани с инциденти с 13-годишно момче. Той беше изправен пред общо 10 обвинения, включително непристойно поведение с непълнолетно лице, заговор за извършване на отвличане на деца, фалшиво лишаване от свобода и изнудване.
Полученият процес през 2005 г. беше медиен цирк, с фенове, недоброжелатели и снимачни екипи около сградата на съда. Повече от 130 души свидетелстваха, а обвинителят на Джаксън описа чрез видеозапис как му е било дадено вино и е бил малтретиран.
Съдебните заседатели обаче откриха проблеми с показанията му, както и с тези на майка му. Джаксън беше признат за невинен по всички обвинения на 14 юни 2005 г.
На пресконференция в Тел Авив през 1993 г. Ла Тоя Джаксън споделя, че не може да мълчи за „престъпленията му срещу малки, невинни деца“. Ла Тоя твърди, че майка им е показала чекове, които Майкъл е изпращал на семейства на момчета, включително поне едно на девет години. Тя също повтаря твърденията си за малтретиране на семейството им, включително сексуално. В отговор други членове на семейството защитават Майкъл. През 2011 г. Ла Тоя оттегля обвиненията, заявявайки, че ги е направила под натиск от тогавашния си съпруг.
През 2019 г. светът беше разтърсен от документалния филм Leaving Neverland, в който двама мъже — Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък — разказват с потресаващи подробности как Майкъл Джаксън ги е малтретирал сексуално, когато са били деца. Техните свидетелства отекнаха силно, особено на фона на десетилетията слухове, разследвания и съдебни битки около звездата. Докато наследството на Джаксън реагира остро — с отричания, съдебен иск срещу HBO и определянето на филма като „посмъртно убийство на герой“ — Leaving Neverland постави в центъра на обществения дебат болезнения въпрос: може ли да се отдели изкуството от човека зад него?
" His case was bull- t. California vs. Jackson turned out to be basically a tale of family low lent grifters trying to lay a criminal molestation charge on a rich celebrity as a prelude to a civil suit"
— Yvonne Welz 🌹 (@Cohiba42794785) April 24, 2022
- Matt Taibbi for Rolling Stone#MichaelJackson pic.twitter.com/YlzqCHb8Wg
Съпруги и деца
През август 1994 г. Джаксън обяви, че се е оженил за Лиза Мари Пресли, дъщеря на рок иконата Елвис Пресли. Бракът се оказа краткотраен, тъй като те се разведоха през 1996 г.
Някои смятаха, че бракът е рекламен трик за възстановяване на имиджа на Джаксън след обвиненията в малтретиране на деца. По-късно през 1996 г. Джаксън се жени за медицинската сестра Деби Роу. Джаксън и Роу имат две деца чрез изкуствено осеменяване: син Майкъл Джоузеф Джексън младши, роден през 1997 г. и известен като Принц Джексън, и дъщеря Парис Майкъл Катрин Джексън, родена през 1998 г. Когато Роу и Джаксън се развеждат през 1999 г., Майкъл получава пълно попечителство над двете им деца. Джаксън има трето дете, Принц Майкъл Джексън II, който години наред е наричан Blanket (бел.ред. Одеяло) и Биги, с неизвестен сурогат през 2002 г.
Финансови проблеми и смърт
След съдебните си дела , Джаксън търпи финансов срив, включващ продажбата на имуществото му, включително ранчото Невърленд. Когато умира на 25 юни 2009 г. в Лос Анджелис от сърдечен арест, целият свят се разтърсва. На 7 юли 2009 г. в Staples Center се провежда възпоменателна церемония с участието на Стиви Уондър, Бери Горди, Брук Шийлдс, Ал Шарптън и други.
Автопсията през август установява, че смъртта е убийство, причинено от комбинация на успокоителни и пропофол. През ноември 2011 г. личният му лекар е признат за виновен в непредумишлено убийство.
Майкъл Джаксън спечели 13 награди Грами от общо 38 номинации през своята кариера. Тридесет от песните му достигнаха до Топ 10 в класацията Billboard Hot 100, а 13 от тях оглавиха тази престижна листа.
Майкъл Джексън, Кралят на попа, е известен не само със своята музика, но и с дълбоките и вдъхновяващи цитати. Някои от най-популярните му изказвания са: „Лъжата е спринт, но истината е маратон.“
Друг често цитиран цитат е: „Най-доброто образование в света е да наблюдаваш майсторите по време на работа.“ Той също така е казал: „Да правиш нещата толкова добре, колкото последния път, не е достатъчно.“
Джексън често изразяваше своето желание да промени света към по-добро чрез изкуство и любов: „Смисълът на живота се съдържа във всеки един житейски израз.“
Един от най-емоционалните му цитати е: „Преди слагах доста манекени в стаята си и все още имам манекени в стаята си, защото бях много самотен, болезнено самотен. Нямате представа. Разхождах се по улиците, търсейки хора, с които да поговоря.“
“Трябва да излекуваме нашия накърнен свят. Хаосът, отчаянието и безсмисленото разрушение, които виждаме днес, са резултат от отчуждението на хората един от друг и от средата им.”, казва Джексън.
„Всички трябва да се обединим, за да оцелеем и да спасим живота на света.“, бе един от най-силните цитати на легендата.
Вижте повече снимки в Нашата галерия
