Учени разкриват древните тайни на кучешките впрягове

В Аляска съществува едно място на име Нуналек, което е една същинска капсула на времето.

Тук земята е замръзнала от векове и това, което археолозите откриват под вечните ледове и изключително добре запазено.

Археологът Рик Кнехт е откривал там какво ли не, включително и въжета от слама, направени преди около 400 г.

Или както самият Кнехт казва: когато Шекспир все още е ходил по земята.

Точно тези въжета са част от един от най-непознатите и тежки периоди в историята на човешката миграция из планетата.

Преди около 2 хилядолетия ескимосите – група номадски племена от Сибир, започват да мигрират и първо достигат Аляска, малко след това се придвижват към най-източните части на Канада, а накрая стъпват в Гренландия, преди около 800 г.

Най-изненадващото е, че ескимосите оцеляват поколение след поколение, и до днес остават единствената човешка съвкупност, която е успяла в това начинание.

Това не би било възможно обаче без кучешките впрягове, с които ескимосите се придвижвали.

Въжетата, открити в Нуналек, всъщност са били въжета използвани за впряг на шейна и по тях дори имало запазени кучешки въшки.

В Нуналек археолозите откриват и останки от малко кученце, което най-вероятно е било премазано, след като покривът на къщата се е срутил.

В момента екип от археолози и генетици анализира черепите на 391 кучета, открити в човешки селища, от преди 4500 г. до днес, за да разберат историята и произхода на кучешките впрягове, без които инуитите нямаше да оцелеят.

„Най-вероятно се намираме пред разкриването на най-важната част от дългогодишната история на сътрудничество между кучета и хора”, казва Татяна Фойерборн, изследовател в Центъра за палеогенетика към Университета в Стокхолм и шведския природонаучен музей, и съавтор на наскоро публикуваното изследване.

„Първите обитатели на Америка идват, пресичайки Северния ледовит океан преди повече от 15 000 г., но не се установяват тук”, обяснява тя.

„След тях пристигат палеоинуитските племена, преди около 4000 г. Тези хора се задържат тук няколко стотин години, но не са използвали нито кучешки впрягове, нито плавателни съдове, след което изчезват от тук. Първите опити за използването на впрягове с кучета са направени от ескимосите. До този момент не се знаеше дали са достигнали до Аляска чрез впрягове, донасяйки свои кучета, или са открили кучетата тук и са ги опитомили”, допълва Фойерборн.

Проучването показва, че ескимосите са развили своя собствена порода кучета, с които са пристигнали в Америка. Те не само са били най-добрите им приятели, но и техни „живи оръжия”, споделя Фойерборн.

Тези кучета не само са влачели товара, но и са ловували, охранявали са собствениците си и дори са служели и за храна в извънредни ситуации.

Кучетата, които ескимосите донасят със себе си, имат по-различна структура от животните на палеоинуитите. „Живите инструменти” на ескимосите са доста по-едри и с по-тесни глави.

Екипът от учени изследва и митохондриалната ДНК, която се предава по майчина линия на почти 1000 кучета и вълци.

Резултатите потвърждават, че произходът на ескимоските кучета води началото си в Сибир. Изследването освен това показва, че ДНК-то на тези кучета продължава да присъства в ДНК-то на кучетата, които днес използват за впрягове в Гренландия. Те наброяват около 15 000 индивида.

Тези животни са застрашени от изчезване поради редица фактори. Промяната в климата, болести като кучешкия паровирус и гана, както и все по-предпочитаните моторни шейни пред кучешки впрягове.

Когато европейците пристигат в Арктика през 19-ти век, те разказват, че ескимосите съвкупявали кучетата си с вълци, за да ги правят още по-силни.

Антрополозите, които век по-късно започват да изследват културата на ескимосите, разказват същите истории.

ДНК анализът, който сегашното проучване предоставя, не открива никакво наличие на ДНК на вълк в това на ескимоските кучета. Това не означава, че тази практика не е съществувала, но определено не е била често срещана.

„Историите за хибридизацията между вълци и кучета и до днес са актуални в Гренландия, но истината е, че хибридните видове не са били добри в тегленето на впряг. Затова животновъдите често избягвали кучета с вълчи черти”, пишат авторите на проучването.

Крайни изводи ще се правят, след като излязат резултатите и на ядрения ДНК анализ, с който Фойерборн и екипът ѝ вече са се заели.

„Това е едно изключително интересно и много добре направено изследване”, казва Пат Шипман, пенсиониран антрополог от държавния университет в Пенсилвания.

„В момента хората, които развъждат кучета за състезания с впрягове в Аляска, се целят в две посоки – бързина и издръжливост. Може би и инутитите са действали по този начин”.

Шипман все пак смята, че е леко преувеличено да се смята, че това е „най-важната част от дългогодишната история на сътрудничество между кучета и хора”.

„Аз поддържам теорията, че хората са достигнали Европа и са оцелели по време на ледниковите периоди за разлика от неандерталците, именно благодарение на опитомяването на кучето преди около 40 000 г.”, допълва Шипман.

„Опитомяването на кучето е едно от най-вълнуващите, но и непознати събития в човешката история”, споделя Елизабета Чили от Университета в Болоня, Италия.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.