П аметта не е универсален процес, а индивидуален опит, който изисква отчитане на много фактори.
Изследователи от университета Райс (САЩ) проучиха как работи човешката памет, като анализираха три ключови аспекта: какво, къде и кога. Резултатите от работата са публикувани в списанието Cognitive, Affective & Behavioral Neuroscience.
Докладът, изготвен от Фернанда Моралес-Калва и Стефани Леал, подчертава значението на индивидуалните различия при влияние върху това какво и как помним. Учените също обръщат внимание на необходимостта да се обмисли „защо помним“, което разширява традиционното разбиране за епизодичната памет.
В това изследване епизодичната памет се определя като набор от пространствено-времеви контексти, които помагат при припомнянето на лични събития. Техният анализ подчертава три ключови компонента.
Емоционални събития
Ярките и емоционално значими моменти е по-вероятно да останат в паметта. Личната връзка и вниманието към събитието засилва паметта.
Място на събитието
Пространствената памет обяснява как нова среда или местоположение изисква повече внимание и създава по-силни спомени. Този процес е подобен на паметта на мястото при животните, но се отнася и за човешкия опит.
Последователност на събитията
Хронологията помага за структурирането на спомените. Конкретни епизоди, изолирани от общата последователност, се запомнят по-добре.
Изследването подчертава, че паметта е силно зависима от културния, познавателния и личния контекст. Например, стандартните прегледи и тестове на паметта може да не отчитат тези разлики, намалявайки тяхната ефективност при диагностициране на когнитивно увреждане като деменция. По-индивидуалните подходи, според авторите, ще помогнат за разработването на точни инструменти за диагностициране и лечение на невродегенеративни заболявания.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
