В изантийските императори, подобно на британските премиери, често разчитали много на доверен съветник.
Понякога изборът за съветник бил успешен, но понякога той имал катастрофални последици.
Предлагаме ви три примера за кралски и императорски съветници през годините, които са били по-скоро лош избор, отколкото добър:
1) По време на управлението си през 1070-те византийският император Михаил VII Дука (1050 - ок. 1090 г.) се обърнал към човек на име Никифор да бъде негов съветник.
Мнозина намирали Никифор за нетактичен и агресивен. Хората смятали, че той изключва останалите от важни решения, касаещи владетеля.
Промените, които той въвел, трябвало да позволят на империята да си върне силата. Идеите му изглеждали добре на хартия, но всъщност били катастрофа на практика. Повишаването на данъците за увеличаване на публичните разходи се объркало от самото начало, а планът за стабилизиране на доставката и цените на зърното, съсредоточен върху въвеждането на система за централизирано разпределение, довело до недостиг, инфлация и хаос.
Хората наричали Никифор „Nikephoritzes“ („малкият Никифор“) с презрение. Някои обаче насочили гнева си към императора. Те смятали, че на Михаил VII му липсвало стабилна преценка и бил незрял.
Императорът бил твърде мързелив да върши сам работата си както трябва и да взема решения и затова предал контрола на своя съветник.
Това обаче не завършило добре за него – той бил свален от властта. Никифор пък бил заточен.
2) Признанието за най-лош съветник обаче може би трябва да отиде при Сеян, префект на преторианската гвардия през по-голямата част от управлението на римския император Тиберий (42 пр.Хр - 37 сл.Хр.).
По време на управлението на Тиберий Сеян започнал да крои планове да го убие и да узурпира властта. Императорът разбрал за това от снаха си Антония, която открила в кореспонденцията на дъщеря си Ливила писмо до Сеян, в което тя му напомня, че те двамата са отровили Друз - сина на Тиберий, именно с цел да узурпират монархията.
Тиберий веднага назначил нов, верен на него префект на преторианците, а Сеян бил екзекутиран без много шум.
Тези нещастни събития направили Тиберий още по-недоверчив, мрачен и допринесли за по-нататъшното му доброволно заточение.
3) От всички катастрофални кралски съветници на Просвещението най-лошият може би е Йохан Фридрих Щруензе, немски лекар, който поел отговорността за Дания през 1770 г., след като станало ясно, че крал Кристиан VII (1749 - 1808 г.) се държи инфантилно, има халюцинации и речта му е неразбираема.
До някаква степен Щруензе свършил добра работа - премахнал изтезанията, робството, цензурата на печата и много наследствени привилегии.
Той обаче се сближил твърде много със съпругата на Кристиан - британската принцеса Каролин Матилда. Смятало се дори, че че дъщеря ѝ, принцеса Луиза Августа, е дете на Щруензе.
Взаимоотношенията между двамата не се харесвали от придворните в Копенхаген.
Затова през 1772 г. те организирали преврат, който завзел властта в Копенхаген. Щруензе бил екзекутиран, бракът на Кристиан с Каролин бил анулиран, а бившата кралица е била затворена в крепостта Кронбург. По-късно тя била изпратена в изгнание в Хановер, където починала след три години.
Официално Кристиан VII управлявал до смъртта си, но в действителност Дания е била в ръцете на регент.
