С порната практика за принудително отнемане на автомобили в полза на държавата е изправена пред реален риск да бъде обявена за незаконна от Конституционния съд. Повод за мащабния правен спор обаче се оказа не поредният заловен пиян или дрогиран шофьор, а казус с кражба на фураж, при който законът принуждава магистратите да наложат имуществена санкция, драстично надхвърляща вредата от самото престъпление.
Конституционният съд задейства процедура, която може изцяло да промени начина, по който държавата отнема частно имущество при извършване на правонарушения. Делото е образувано по инициатива на първи състав на Наказателното отделение към Районния съд в Плевен с докладчик конституционния съдия Надежда Джелепова. В основата на спора стои разпоредбата от Наказателния кодекс, според която се отнема в полза на държавата всяка вещ, притежавана от виновния, която е послужила за извършване на умишлено престъпление.
Конкретният повод, който провокира съдия Д. Кирилов да спре съдебното производство и да се обърне към най-висшите магистрати, е дело за кражба, извършена през лятото на миналата година. Пред съда в Плевен е представено споразумение, по силата на което обвиняемият признава вината си за това, че е отнел чужди движими вещи - три бали с фураж „люцерна“, с общо тегло под един тон и на обща пазарна стойност малко под четиристотин лева. За това деяние извършителят получава наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок, а причинените имуществени вреди са изцяло възстановени. Прокуратурата обаче изрично настоява съдът да приложи механично закона и да конфискува лекия автомобил марка „Фолксваген“ заедно с прикаченото към него ремарке, с които балите са били натоварени и превозени.
Плевенският съдия отказва да приложи нормата, изтъквайки, че житейската и правната логика сочат за несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление и мащаба на държавната принуда.
"Законодателят вменява на съда задължението, независимо от наказателната отговорност да отнема в полза на държавата имуществото, което принадлежи на виновния и е било предназначено или послужило за извършване на умишлено престъпление", пише в искането за обявяване на противоконституционност.
В мотивите си към Конституционния съд той подчертава, че стойността на превозното средство и ремаркето надхвърля многократно стойността на откраднатата и вече платена люцерна. Според вносителя, сегашният законов текст създава скрита и дълбока дискриминация, основана изцяло на имущественото състояние на гражданите, което е директно нарушение на Върховния закон. Когато законът изисква конфискация без оглед на детайлите, се стига до абсурдни ситуации, в които едно и също нарушение се наказва с коренно различна финансова тежест според това дали извършителят притежава евтин или скъп автомобил. По този начин тежестта на държавната репресия престава да зависи от степента на вината, а се определя от пазарната стойност на притежаваната вещ.
Вторият голям проблем, който Конституционният съд ще трябва да анализира, е сериозното навлизане на законодателя в правомощията на съдебната власт. Конституцията гарантира, че само съдилищата правораздават, което изисква те да изследват всички факти и да индивидуализират санкциите по вътрешно убеждение. Императивният характер на сегашната разпоредба обаче напълно лишава съда от неговата основна правораздавателна функция, превръщайки го в административен изпълнител. Съдията няма право да прецени дали отнемането на имуществото е належаща обществена потребност, дали е пропорционално на преследваната цел и дали няма да засегне жизненоважни интереси, като например правото на собственост на непълнолетни лица.
Предстои Конституционният съд да събере становища от водещи институции и правни експерти. Ако най-висшите съдии споделят аргументите на Районния съд в Плевен и обявят текста за противоконституционен, това ще доведе до незабавно спиране на автоматичните конфискации в цялата страна – както при битовите кражби, така и при нарушенията на пътя. При такъв сценарий народните представители ще бъдат принудени спешно да пренапишат Наказателния кодекс, заменяйки задължителния характер на конфискацията с възможност за съдебна преценка според тежестта на всеки конкретен случай.
Кога всъщност законът предвижда отнемане на автомобил?
Въпреки че настоящото конституционно дело тръгва от казус с битова кражба, атакуваният член от закона има огромно влияние върху десетки други съдебни състави. На практика Наказателният кодекс изисква конфискация на превозното средство в широк кръг от ситуации, разделени в две основни категории.
Първата обхваща случаите, в които автомобилът е послужил като директно „средство“ за извършване на умишлено престъпление – тук влизат кражби и грабежи, при които стоката се извозва с кола, контрабанда на стоки през границата, както и незаконният трафик на мигранти.
Втората и най-масово прилагана категория засяга тежките нарушения на пътя, където автомобилът се явява предмет на самото правонарушение. По силата на промените от последните години, съдът е длъжен да отнеме превозното средство, ако шофьорът е заловен с концентрация на алкохол над 1.2 промила, ако управлява под въздействието на наркотици, или ако откаже да бъде тестван, в случай че вече има предишно такова осъждане.
Когато автомобилът не е собственост на самия извършител (например е служебен, нает или зает от роднина), законът предвижда шофьорът да бъде осъден да плати на държавата неговата парична равностойност по пазарни цени. Тъкмо този всеобхватен и безкомпромисен механизъм сега ще премине през цедката на конституционните съдии.
Цялото Искане за обявяване на противоконституционност вижте тук:
