Нанкинското клане: Едно от най-големите зверства на японската армия

П рез втората половина на 1937 г., в период от шест седмици, Императорската армия на Япония убива брутално стотици хиляди хора – военни и цивилни, в китайския град Нанкин.

Тези ужасяващи събития са познати като Нанкинското клане или като Изнасилванията от Нанкин, тъй като по време на тези шест седмици десетки хиляди жени и момичета са сексуално насилвани.

Нанкин, тогавашната столица на националистически Китай, е оставен в руини. На града и жителите му са нужни десетилетия, за да се възстановят от преживения ужас.

Подготовка за инвазия

В ранните години на Втората световна война и последвалата кървава победа в Шанхай по време на Втората китайско-японска война, японците насочват вниманието си към тогавашната столица Нанкин.

Уплашен от загубването на войските си в битка, лидерът на националистичен Китай Чан Кайшъ нарежда извеждането на почти всички китайски военни сили от града, оставяйки го защитаван единствено от недостатъчно тренирани спомагателни войски.

Кайшъ нарежда също градът да бъде задържан на всяка цена и забранява евакуацията на жителите му. Много хора игнорират тази заповед и напускат, но останалите биват оставени в ръцете на напредващия враг.

Малка група от западни бизнесмени и мисионери от Международния комитет за зоната за сигурност в Нанкин се опитват да установят неутрална зона в града, която да осигури подслон за гражданите на града.

Зоната за сигурност, отворена през ноевмри 1937 г., е грубо с размерите на Сентръл Парк в Ню Йорк и се състои от повече от дузина малки бежански лагери.

На 1 декември китайското правителство изоставя Нанкин, като по този начин оставя на Международния комитет да се разпорежда с града. На жителите, които са останали в града, им е наредено да отидат в зоната за сигурност, за да бъдат защитени.

Японците унищожават Нанкин

На 13 декември първите японски войски под командването на кенерал Иване Мацуи влизат в града. Дори преди пристигането им сред хората се разпространяват слухове за многобройните жестокости, които са извършили по пътя си през Китай, включително убийства, палежи и плячкосвания.

Китайските войници са преследвани и убивани и хвърляни в масови гробове.

Много от японските войници – гладни, недисциплинирани и уморени от седмиците маршируване и брутални боеве в Шанхай, търсели отмъщение за загубените си другари в по-ранните битки.

Цели семейства били изклани и дори възрастните и децата били екзекутирани, а десетки хиляди жени били изнасилени. Труповете останали по улиците на града с месеци след атаката.

Решени да унищожат града, японците разграбили и изгорили поне една трета от сградите в Нанкин.

Според многобройните свидетелски разкази и по-късни анализи между 20 000 и 80 000 жени са брутално изнасилени и измъчвани, включително млади момичета и възрастни жени.

Много от тях стават жертви на групови изнасилвания, след които са осакатявани и убивани.

Макар японците първоначално да се съгласяват да уважават границите на Нанкинската зона за сигурност, в крайна сметка дори бежанците там се оказват незащитени от техните атаки.

През януари 1938 г. японците обявяват, че редът е възстановен в града и разпускат зоната за сигурност, но убийствата продължават до първата седмица на февруари.

Марионетно правителство е инсталирано в града. То управлява Нанкин до края на Втората световна война.

Последици от Нанкинското клане

Няма официални данни за общия брой смъртни случаи по време на Нанкинското клане, въпреки че приблизителните изчисления ги определят между 200 и 300 000 души.

Скоро след края на войната Мацуи и неговия помощник Тани Хисао са осъдени за военни престъпления и екзекутирани.

Гневът от събитията в Нанкин продължава да оказва влияние върху отношенията между Япония и Китай и до днес.

Действителната природа на клането е оспорвана и експлоатирана с пропагандни цели от исторически ревизионисти и японски националисти. Някои твърдят, че броят на смъртните случаи е изкуствено завишен, докато други изцяло отричат да се е случвало подобно клане.

Днес жертвите на Изнасилванията от Нанкин са увековечени в мемориална зала в Нанкин, разположена в близост до масов гроб, познат като „дупката с труповете на десет хиляди души“.

ЮНЕСКО добавя документите от Мемориала за клането в Нанкин в своя регисътр за световната памет.