Б ългарите от векове почитаме първи март и използваме символа на мартеницата като обединяващо средство, носещо здраве и добър късмет. Противно на разпространеното мнение, че мартеницата е оригинално българско "изобретение", Румъния и Гърция имат да кажат нещо по въпроса и внасят смут в този приет от нас факт. Ето и какви са техните доводи.
Два празника отбелязваме днес, имен ден имат...
Гърция
Гръцките етнолози свързват този обичай с много древна езическа история на Балканския полуостров, особено със земеделските култове за плодородие. Мартениците (μάρτης) в Гърция са запазени само във високопланинските райони, далеч от големите градски и културни центрове.
Обикновено в малките села в Гърция бабите връзват мартеници (μάρτη) на ръцете на малките деца, за да бъдат здрави и щастливи през цялата година. Като цяло този обичай е забравен в големите градове, но около университетите и местата, където се събират млади хора, можете да видите усмихнати момчета и момичета с червено-бели гривни около китките си.
Румъния
Мартеницата ("mărțișor" на румънски език) е древен символ, свързван с възраждането на природата в навечерието на пролетта. Този древен обичай, според традицията, е свързан с времето на символичната смърт и символичното раждане на местното женско божество - Баба Докия. Марцашор е и името на месец март на румънски език. Румънските етнографи смятат, че mărțișor и българската мартеница са ясно свързани и двете са от тракийски произход.
Всъщност, според една от легендите за българската мартеница, обичаят се корени в края на VII век. Легендата разказва, че българският хан Аспарух изпратил съобщение на сестра си отвъд Дунав за победата си над Византийската империя. Той завързал писмото си с бял конец за крака на своя пратеник орел (или според друга легенда това е бил гълъб).
Византийците видели, че орелът лети, и го простреляли и ранили със стрела. Въпреки това сестра му получила добрата новина. Така бялата нишка се обагрила в червено с кръвта на орела и така била създадена първата мартеница.
Македония
Повечето млади хора на възраст под 22 години в Македония дори не знаят какво означава мартеница. Някои от възрастните твърдят, че са чували за обичая за връзване на мартеница и повечето от хората над 38/40 г. казват, че тази традиция е останала в миналото и все по-малко хора се сещат за нея. в наши дни. Все пак, има още хора в Македония, които я спазват.
Събрахме и няколко интересни факта за мартеницата.
- Фолклорът на Баба Марта присъства и в Южна и Източна Сърбия, където той е препратка както към промяната на мразовитото време след пролетната ваканция.
- Мартеницата винаги се дава като подарък. Не купувайте такава за себе си - изчакайте някой да ви я подари.
- Когато Баба Марта е усмихната, времето е слънчево и топло, но когато Баба Марта се ядоса, студът ще се задържи по-дълго и може дори да вали сняг.
- Повечето хора връзват мартеницата на клон на плодно дърво, като по този начин даряват дървото със здраве и богата реколта. Тя може да се хвърли и в пълноводна река
- През март 2020 г. между хората в България са разменени повече от 15 милиона мартеници.
Има още един ритуал във връзка с празника. Смята се, че всеки трябва да избере ден в периода между 1 и 22 март. В зависимост от това какво е времето в този ден, се преценява късметът ни през годината. Ако е слънчево и топло, късметът ще бъде на наша страна. Ако е студено и тъмно, се пригответе да се сблъскате с липсата на късмет.
Добави ни в предпочитани източници в Google
