В епохата, в която терминът "бурка" предизвиква образи на потиснически режими, особено на наложената от Афганистан принуда върху жените, може би е изненадващо, че тапада лимена (означаваща "покритата от Лима") е била използвана като наметало на женската съпротива срещу властта от жените в Лима в продължение на повече от триста години.
Тапада лименя придобива популярност между XVI и XIX век в Лима, столицата на вицекралство Перу и център на испанската колониална администрация в района. Жените се обличали с риза, сая (пола, стигаща до краката им), наметало и манто (шал), така че да покриват цялото си тяло, с изключение на едното око, което оставало открито.
Облеклото може да изглежда репресивно за съвременната чувствителност, но в действителност то им дава много повече свобода, отколкото е било обичайно по онова време. Това се дължало на анонимността, която осигурявала, тъй като било почти невъзможно да се установи кой се крие под нея.
"Тапада лименя няма нищо общо с пуританството", обяснява La Vanguardia . "Със своите рокли с коланчета те изглеждаха провокативни и чувствени, по начин, който предизвикваше традиционните представи за подчинеността на жените."
Облечени в тапада лименя, жените са можели безнаказано да престъпват; архивните свидетелства включват разкази за използването им за незаконни опити или за предаване на съобщения по време на борбата за независимост на Перу. Това може да обясни защо практиката на носене на това облекло е била непопулярна в католическата църква и е била забранявана - неуспешно - неведнъж.
Испанският архиепископ Торибио де Могровехо вижда в нея предизвикателство към християнските ценности, а през 1624 г. вицекралят Диего Фернандес де Кордоба се опитва да забрани tapada limeña, като наказанията варират в зависимост от социалния статус: благородничките са заплашени от десет дни затвор, а представителите на нисшите класи - от един месец.
Един поет описва жените, които ги носят, като "нагли гадини", а те дори са обвинени за земетресението от 1746 г., което разрушава Лима: "Бог е наказал столицата заради дързостта на някои жени, които всички, местни и чужденци, смятат за еротичен символ", твърди La Vanguardia. През 1833 г. феминистката Флора Тристан пише, че жените в Лима са "най-свободните в света", тъй като облеклото им позволява да избягват наблюдението на мъжете.
Въпреки че в продължение на много години се е смятало, че тапада лименя принадлежи изключително на Лима, се оказва, че традицията е била споделена с жените във Вехер де ла Фронтера, Испания, където те са се наричали кобихадас и са били приети като традиционно облекло на града.
Произходът на тапада лименя или кобихадас се приписва на мавританско влияние в миналото, вероятно пренесено в Южна Америка от покръстени мюсюлмани (moriscos). Друга теория приписва корените ѝ на кастилското наследство.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!