На днешната дата празник имат ромите и техния Ден на шегите и лъжата

Н а днешната дата - 14 май, ромите празнуват своя пазник на Деня на шегите и лъжата, който се казва Мая, Маето.

Празнува се, когато узреят черешите. Това е чисто женски, весел и жизнерадостен празник, свързан с гадаенето и предсказването на бъдещето. Завършва с обща трапеза, в която не участват мъже.

Как празнуват ромите Мая, Маето
Някои предполагат, че първи април у нас е приет като ден на лъжата под влияние на западноевропейската култура, но майосването на ромите си е техен оригинален празник. Маето е чисто женски празник, весел и жизнерадостен.

Още на 13 май две жени взимат едно котле – наследствено или новокупено, украсяват го с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, мълчаливо го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена слага в него обица, пръстен или друго.

След обиколката го оставят под стрехата на избраната къща, за да се вижда от звездите, покрито с много тънка кърпа. Освен двете жени и домакините на къщата, никой не знае къде е котлето.

Рано на 14 май – денят Мая, момичетата отиват на полето, берат „мая цветя”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си. Събират роса от цветята и мият лицето си, за да не ги боли глава, и пеят „Маята да я съберем, на момичетата да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли, ами да остаряват”.

Късно след обяд всички, които са оставили белег (нещо свое) в котлето, се събират в двора. Избират едно момиче до 10-ина години, което предварително е подготвено какво да прави и какво да говори. То е облечено с рокля, забулено с кърпа през главата и с огледало в ръцете.

Всички жени са закичени с цвете на главата и са опасани с върбова клонка. Една от тях запява песен, характерна за този празник. След песента момичето започва да вади един по един предметите, които наричат мартифил, и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказание на собственичката.

Едва тогава момичето показва предмета, наречен за късмет, за щастие, женитба, деца.

След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, започва гощавката и веселбата – яденето е купено с общи средства.

Мъжете не участват. Дори стопанинът на къщата, в която жените се събират, не присъства. На момичето, вадило, мартифила, даряват дрехи, обикновено рокля, блуза, чорапи или нещо друго.