З игмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 жодина в Австрийският град Фрайберг. Той е първото от 8 деца. Майка му е Амалиа Найтанзон, а баща му Джейкъб Фройд - търговец на вълна.
Семейството било доста бедно по времето, в което Фройд се е родил,
живеели в стая под наем в къщата на ключар.
През 60-та година семейството се мести във Виена, а 5 години по-късно Фройд започнал образованието си. Бил отличен ученик и завършил 8 години по-късно.
Обожавал литературата и знаел 8 езика.
На 17-годишна възраст е приет в Университет на Виена. Отначало планувал да учи право, но се присъединил към медицинския факултет, където философията била един от изучаваните предмети. Завършва през 81-ва.
Следващата година започва медицинската си кариера. Работи в различни поделения,
включително в лудницата, която му била най-интересна.
През 85-та става доцент по невропатология. Позицията не му носила заплащане, но му давала възможността да изнася лекции.
Следващата година напуска болницата, за да се отдаде на личната си практика, специализирайки в това, което по онова време наричали "нервни разтройства". Същата година се жени и за Марта Бернейс, с която имат общо 6 деца.
Започва разбработката на психоанализата в края на 85-та година,
когато отива да учи в Париж заедно с Жан-Мартин Шарко, известен невролог, който провеждал научни изследвания върху хипнозата. По-късно Фройд споделя, че този период му е повлиял много за това да започне да се занимава с медицинската психопатология.
След като започнал самостоятелната си практика следващата година, използвал хипнозата за клиничната си работа. Вижда огромна трансформация в една от пациентките си, след като под хипноза говорила за произхода на проблемите си, което значително намалило симптомите им.
По-късно обаче заключва, че има по-консистентен и ефективен начин за облекчение, като окуражава пациентите да говорят свободно,
без никаква цензура и забрана, за всичките си спомени и мисли, които им хрумвали.
Фройд открива и, че сънищата на пациентите могат продуктивно да бъдат анализирани, за да разкрият сложната структора на подсъзнанието.
Към 96-та Фройд изцяло се отказал от хипнозата, а за новата си методика използвал термина психоанализа.
През 99-та година публикува Интерпретацията на Сънищата, в която дава
подробни интерпретации на собствените и сънищата на пациентите си.
2 години по-късно публикува и За Сънищата, която била съкратена версия, по-лесна за четене и по-лесна за разбиране от средния читател.
От есента на 1902-ра година започва ежеседмични срещи с други Виенски лекари, които подкрепяли труда му. С тях обсъждали психология и невропатология. Това дало началото на околосветското психо-аналитично движение, което с годините растяло все повече и повече.
Признанието на обществото започнало да идва след като Фройд получил почетна докторантура.
На срещите, които Фройд организирал присъствал и Джеймс Путнам, невролог и психиатър от Харвард, който основава Американската Психоаналитична Асоциация през 1911 година, а пък малко преди това - 2 години по-рано трудовете на Фройд започнали да се превеждат на английски.
След основаването на Американската асоциация започнала да се създава цяла мрежа от психоаналитични общества, институти и клиника по цял свят.
През 23-та година
Фройд открива, че има левкоплакия, нещо, което по-късно разбираме, че е рак в устата му.
Появил се заради дългите години, в които пушил цигари и пури. Отначало го пази в тайна, но в крайна сметка споделя с дерматолога Максимилиан Стайнер, който го съветва да спре с пушенето, но го излъгал за сериозността на заболяването, казвайки му, че е много по-маловажно, от колкото всъщност било.
След това се среща с различни доктори, които го съветвали същото за пушенето. Среща се и с Феликс Дойч. Прави си операция, а след операцията Дойч му казал, че има нужда от още операции и му спестил информацията, че има рак, защото се притеснявал, че Фройд може да се самоубие.
През 30-та година Фройд е награден с наградата Гьоте за своят принос към психологията и германската литературна култура, но малко по-късно, когато Нацистите идват на власт, книгите на Фройд били от първите изгорени.
Фройд въпреки религията си, избрал да остане във Виена до началото на 38-ма година, когато се наложило Ърнест Джоунс да отиде при него и да го убеди, че трябва да потърси убежище в Англия. За щастие - успял.
Към края на 39-та година рака на челюстта му вече не подлежал на операции и му носел постоянна нетърпима болка.
След като животът му се превърнал в едно огромно мъчение започнал да си мисли, че няма повече нужда от него.
На 21-ви и 22-ри септември започнали да му инжектират големи дози морфин, които довели до смъртта му на 23 септември 1939 година.
3 дни по-късно е кремиран, а останките му са поставени в гръцка ваза,
която му е била подарък от Принцеса Бонапарт, след смъртта на жена му 12 години по-късно и нейните останки били поставени в нея.
Теориите на Фройд за детската сексуалност, либидото, егото и другите теми върху които работил са едни от най-значимите академични концепции на 20-ти век.
Вижте живота на Фройд във видеото от канала "Портреть" във Vbox7.com
Още за живота на хора, останали в световната история:
Безсмъртната принцеса на Холивуд - Одри Хепбърн
Салвадор Дали - от затвора до върха
Леонардо да Винчи - тайната на гения
Интересни факти за създателя на Мики Маус - Уолт Дисни
Един мъж с поглед в бъдещето - Никола Тесла
