Средновековна валентинка: Любовта на едно момиче или преговор за брак

Д о края на XIV-ти век празникът на мъченика и римски светец на име Валентин е бил достатъчно силно свързан с влюбените, за да може Джефри Чосър да напише, че празникът се случвал тогава, когато „всяка птичка идва, за да избере своята половинка“. И все пак първият запазен поздрав за Свети Валентин на английски е от 1477 г. Това е писмо от тийнейджърката Марджъри Брюс до нейния съсед и ухажор Джон Пастън. В него се обсъждат преговорите за брака на Марджъри между Джон и нейния баща сър Томас Брюс, които били в застой, заради въпроса за зестрата на Марджъри. Тя се обръща към Джон с „моят любим, любимата ми Валентин“ и обещава да го обича „наистина над всички земни неща“, дори ако той имал много по-малко имение. Писмото е очаровало поколения историци, като Сара Певърли го описва като „завет на силата на любовта“. Всеки февруари писмото се открива за предприемчивите журналисти, които искат да публикуват статии за историята на най-романтичния ден от годината.

A letter from the #medieval teenager Margery Brews to her suitor John Paston contains the oldest surviving Valentines greeting in English.

🔓 This article from The Archive is free to read for #ValentinesDay. Find it at https://t.co/zqWnPMauYo pic.twitter.com/mGeEseOw5m

— History Today (@HistoryToday) February 14, 2024

Изкушаващо е да приемете писмото за чиста монета с неговите нежности и настояване да се запази в тайна. Сред често сухата кореспонденция от XV-ти век този текст се усеща като глътка свеж въздух - автентично представяне на романтичните надежди на една млада средновековна жена. И все пак да се приеме просто като невинно изразяване на обич означава да се пренебрегне стойността му по отношение на сложността на средновековното ухажване и да се подценят способностите на една предприемчива тийнейджърка за уреждането на собствения й брак.

През 1477 г. Джон Пастън, вторият син на джентълмена от Норфолк бил на 33 години. Две години по-късно по-големият му брат (също Джон) щял да умре от внезапна болест и той щял да наследи семейното имение. Но най-голямата надежда на Джон за намиране на богатство била чрез изгоден брак. Кореспонденцията на Пастън показва, че той бил на лов за съпруга от 1467 г. Сведенията описват поне десет неуспешни опита за съвпадение. Богата неомъжена жена в детеродна възраст била най-голямата награда на средновековния брачен пазар, а вторият син от заможно, макар и не знатно семейство едва ли бил най-перспективният избор за нея и семейството й. Десетилетие по-късно ситуацията трябва да е изглеждала отчайваща за него. Може би това била и причината, поради която той насочил вниманието си към Брюс – те били уважавани и добре уредени, макар и не богати и може би е имало време, когато амбициозните Пастън не са ги виждали като достатъчно печеливш вариант. Или може би просто защото преди това най-голямата дъщеря на сър Томас Брюс не била достатъчно голяма, за да бъде сериозна перспектива. В късните си тийнейджърски години Марджъри може изведнъж да се е превърнала в привлекателна възможност.

A letter written by Margery Brews to her fiancé John Paston in February 1477, describing John as her 'right well-beloved valentine.'
This is probably the oldest surviving #Valentine's letter in the English language. https://t.co/rG4KIZUpaH pic.twitter.com/1NFWFjcvAp

— Ticia Verveer (@ticiaverveer) February 14, 2020

Не знаем кога е започнало ухажването на Джон към Марджъри, но писмо от Елизабет Брюс, което го кани да ги посети за празника на Свети Валентин, „за да бъде доведен въпроса до край“, предполага, че предложението за нейната ръка е било на път да бъде направено. Въпреки нуждата да си намери съпруга, Джон не желаел да се задоволи с по-малко, отколкото смятал, че заслужава и настоявал сър Томас да осигури по-добра зестра от обещаната на Марджъри. Междувременно Томас не бил склонен „да отдели твърде много само на една от дъщерите си“, тъй като Марджъри имала по-малки сестри, които също щели да се нуждаят от зестра след време. Няколко дни след като изпратила страстното си първо писмо, Марджъри написала и по-прагматична бележка до Джон. Позовавайки се на „въпроса между баща ми и вас“, тя дръзко заявява: „Позволявам ви ясно да разберете, че баща ми няма да се раздели с повече пари, освен със £100 и 50 марки, което е далеч от изпълнението на вашето желание. Ето защо, ако можете да се задоволите с това и моя беден баща, бих била най-веселата девойка на земята.“

Марджъри се представила като послушна дъщеря и бъдеща съпруга, като се предполага, че е оставила финансовите спорове единствено на мъжете. Но нейното самоиронично споменаване на нейния „беден баща“ изглежда като фино напомняне, че именно тя, а не зестрата, била истинската награда от преговорите. В предишното си писмо тя уверила Джон в страстните си чувства, а във второто показала уменията си като преговарящ, смекчавайки последното предложение на баща й с напомняне за способността на Джон да я направи щастлива.

Въпреки заявеното от Марджъри желание Джон да запази първото й писмо в тайна и двете съобщения са били продиктувани на семейния писар и е малко вероятно да са били съставяни тайно. Независимо дали ще приемем, че сър Томас Брюс е използвал Марджъри като инструмент в преговорите си с Джон, апелирайки към чувствата му, за да го накара да приеме по-ниска оферта, или по-скоро, че тези писма са инициатива на младото момиче, тези писма вероятно отразяват повече семейното сътрудничество, отколкото личната страст. Докато средновековните хора ценели любовта между съпруга и съпругата, при ухажването нуждите на семейството като цяло били пред желанията на двойката. Тук семейство Брюс били решили, че искат да спечелят Джон и какво са готови да платят за него. Те били единни и в крайна сметка Джон приел условията им. Марджъри и Джон се оженили същата година.

Поддал ли се, защото е нямал други възможности? Може би. Нямаме доказателства за това, че през 1477 г. той е бил толкова влюбен в Марджъри, колкото тя твърди, че е била в него. Но през 1484 г. Марджъри пише на Джон, който е в Лондон по работа и го моли, ако планира да остане дълго в града, да изпрати да я вземат, защото „мисля, че мина много време, откакто лежах в ръцете ти“. Седем години, няколко бременности и ежедневието на брака не били потушили желанието на Марджъри да бъде прегръщана от мъжа, към когото се обръщала като към „моят любим“. Може би това нежно признание в писмо, което иначе се занимава със семейни дела, разкрива истинската романтика между Марджъри и Джон Пастън.