Д есетки хиляди войници са организирани в мащабни композиции. Въпреки че погледнати от ниско или пък директно отгоре те биха изглеждали безсмислено подредени, когато ги видим от 24-метрова сграда със сигурност ще разпознаем изображението.
Преди почти 100 години, още преди компютрите и програмите за сложна обработка на снимки да бъдат въведени, през 1918 г. пътуващият фотограф Артър Моул и неговият колега Джон Томас заснемат серия от необикновени снимки на масови хореографии с хора, изобразяващи ликове или патриотични символи.
Моул нарича фотографиите „живи снимки“
От неговата перспектива, фактът, че образите на емблемите са изградени от живи войници, им вдъхва живот. Друг обаче може да види нещата на обратно – живите същества се превръщат в нещо статично, материално.
Може да разгледате всички снимки в нашата галерия.
Моул и Томас използват 11х14-инчов обектив и поставят фотоапарата на 25-метрова сграда. Първо слагат стъклена плочица с образец на символа или лика във фотоапарата. След това с помощта на асистенти изображението се проектира от върха на сградата директно върху земята.
Щом тези условия са изпълнени, въоръжен с мегафон и бяло знаме, Моул започва да наставлява асистентите и те подреждат военните в желаната форма. Подготовката на фотосесията отнема няколко седмици, а подреждането на хората в една форма – часове. Това е един прекрасен пример за добро планиране и осъществяване на един мащабен проект.
Перспективата на изображенията е обърната,
тъй като фотографите не съобразяват, че нещата долу са на обратно, Те използват повече хора в горния край на композицията.
Например в „Човешката Статуя на свободата“ за оформянето на пламъка на факлата са използвани 2/3 от всички хора, участвали в заснемането. В груби цифри това означава, че от 18 000 човека, сформиращи изображението, 12 000 са в елемента на факлата, а 6 000 в другата част.
Във видеото горе може да разеберете предсмъртните реплики на някои военни.
