К ак се става един от най-разпознаваемите шеф-готвачи в България - с талант, с късмет или с безкомпромисна честност?
В новия епизод на подкаста „Елизабетско“ Иван Манчев сваля престилката на телевизионен шеф и показва човека зад името – директен, амбициозен и без страх да казва истината, дори когато тя не е удобна.
Още в началото на разговора с Елизабет Методиева той задава тона: „По-добре да съм неудобен, отколкото да заблуждавам.“
Именно тази философия го води както в личния живот, така и в бизнеса – свят, в който по думите му, твърде много хора живеят в „проекции“, а не в реалност.
- Истината като начин на живот
За Манчев честността не е поза, а принцип, възпитан още от семейството му. Той е категоричен, че доверието се гради само върху истина – в работата, в партньорствата и в личните отношения.
„Когато си честен, хората знаят какво да очакват от теб. А това създава дългосрочност.“
- Пътят към върха – без бързи успехи
Зад успеха му стоят години труд, започнали от най-ниското стъпало – стажант в кухня, първа заплата от 130 лева и огромно желание да бъде независим.
Той не вярва в бързата слава: „Който бърза, бързо пада. Успехът е ежедневна работа и постоянство.“
- Ресторантьорския бизнес
Една от най-силните части в разговора е критиката му към бранша. Според Манчев основните проблеми са:
- липса на постоянство
- незнание
- илюзията, че „всичко е лесно“
„Всеки си мисли, че храната е лесна. А всъщност зад нея стои огромен мениджмънт, екип и отговорност.“
Той споделя, че ресторантьорският бранш се намира в най- турболентния си период и спешно трябва да се преразгледа ДДС-то от 20%.
- „Кошмари в кухнята“ – психология, не просто готвене
Популярното предаване по NOVA, с което Манчев помага на затруднени ресторанти, всъщност е много повече от кулинарно шоу. „Аз съм огледало – показвам на хората какви са. Това е психология през кулинария.“ И именно там, казва той, се вижда истинското лице на бизнеса – не рецептите, а хората зад тях.
- Мечтите като двигател
В свят, в който много хора спират да мечтаят, Манчев остава категоричен: „Човек, който не мечтае, няма път напред.“ За него амбицията не е слабост, а необходимост – стига да е подкрепена с работа и дисциплина.
- Личният свят – коренът на всичко
В края на разговора шеф Манчев се връща към най-важното – семейството и детството, които оформят човека зад успеха. Той си спомня с усмивка за малките неща, които днес изглеждат обикновени, но тогава са били истинско богатство – като мечтаното „Балканче“ и един цветен телевизор. Именно тези моменти – на чакане, на желание, на усилие го изграждат като човек, който знае стойността на всичко постигнато.
Разказва и за строгата, но грижовна роля на родителите си, които не просто го възпитават, а го насочват още от малък към това, което усещат като негов път.
Още на 17 години той взима решение да бъде независим, да работи и сам да изкарва парите си – избор, който поставя основите на днешния му характер. „Когато нещо не се случи, значи просто не си бил готов“ – философия, която носи и до днес, както в живота, така и в бизнеса.
И може би именно там, в онези малки детски мечти – за едно колело, за първите спечелени пари, за свободата да избираш сам започва историята на един от най-успешните шеф-готвачи у нас.
