К огато чуем думата „динозавър“, в съзнанието ни веднага изникват образи на огромни създания като Тексаския тиранозавър или колосалните зауроподи, които са разтърсвали земята под краката си. Ново палеонтологично откритие обаче доказва, че праисторическият свят е бил дом и на невероятно миниатюрни създания. Учените откриха фосил на най-малкия динозавър, съществувал някога – същество, което е било с размерите на обикновена врана (а според някои специфични находки, дори колкото птицата колибри).
Откритието, което пренаписва историята
Въпреки че динозаврите често се свързват с гигантизма, еволюцията е поела в съвсем различна посока при някои видове. Намереният фосил хвърля светлина върху една по-слабо проучена част от екосистемата на Мезозойската ера – тази на микро-динозаврите.
Откритието е направено в изключително добре запазени скални пластове, където учените се натъкват на миниатюрни кости. Анализът показва, че това същество е било напълно развит възрастен екземпляр, а не бебе на по-голям вид. Находката доказва, че в сянката на огромните хищници и тревопасни е съществувал цял един „микросвят“ от не по-малко адаптивни създания.
С размер на птица, но с черти на влечуго
Учените описват създанието като птицеподобен теропод. Тези същества са имали пера, леки кости и анатомия, която силно напомня на съвременните птици, но са запазили типичните за динозаврите белези – малки остри зъби в челюстите си и нокти на предните крайници.
С тегло от едва няколко десетки грама до половин килограм (в зависимост от конкретния микро-вид), този динозавър вероятно се е хранил с насекоми, малки гущери или семена. Изключително малкият му размер му е позволявал да се крие в гъстата растителност и по дърветата, избягвайки погледа на големите хищници.
Защо това откритие е важно?
Намирането на фосили от толкова малки животни е изключителна рядкост в палеонтологията. Поради крехкостта си, тънките и малки кости много по-трудно се фосилизират и оцеляват през милионите години в сравнение с масивните кости на гигантите.
Това откритие е безценно за науката, защото:
- Запълва огромна празнина в познанията ни за биоразнообразието през праисторическата епоха.
- Помага на учените да разберат по-добре процеса на еволюция и как точно динозаврите постепенно са се трансформирали в птиците, които познаваме днес.
Находката за пореден път доказва, че природата винаги намира начин да запълни всяка екологична ниша – от най-големите сухоземни бозайници до същества, които буквално могат да се поберат в шепата на човек.
