И зползвайки определението "мода" в глобален аспект, неминуемо в съзнанието ни изисква и името на Роберто Кавали. Същият този провокативен, чувствен и грабващ окото творец на модния подиум, който си отиде преди броени дни на 83-годишна възраст, оставяйки ни натъжени, но и благодарни заради цялото наследство, което ни завеща.
Когато италианската мода покори окончателно върховете в края на 20-ти век, тя се раздели на две школи - чувствена, мека като силует и докосване и смела, онази, която буквално крещи от сексуален подтекст и е радваща сетивата и пищна. Първият и дълготраен ръководител на това "секси" училище бе именно Роберто Кавали.
#SAVAGEINSTINCT - RobertoCavalliSS19 adv. campaign. Vivid, intense, confident. A poignant physicality.
— Roberto Cavalli (@Roberto_Cavalli) December 18, 2018
Model: @KendallJenner and Luka Isaac
Photographed by: Mert Alas and Marcus Piggott#RCbySurridge pic.twitter.com/LJoc0Neap1
Вероятно за мнозина бе шокиращо как той използваше животински кожи, много тъкани с подчертани щампи, ренесансови и барокови брокати или детайли от естествената ни заобикаляща среда в моделите си. Естетиката му бе адски смела, дори буквално на ръба, определяна и като улично облекло, но въпреки това бързо си спечели милиони последователи.
Сред най-култовите и определящи го цитати е "Наистина не разбирам минимализма. Толкова е учтиво и скучно. Ако не искате никой да ви забелязва, трябва да си останете вкъщи и да си отглеждате зеленчуците".
Славата и империята му набираха скорост неимоверно бързо, разраствайки се в световен мащаб не само чрез дрехите, но и чрез обувки, аксесоари за жени, мъже и деца, та и до домакински стоки, парфюми, кредитни карти и дори кафенета. Публична тайна е, че в родната му Флоренция той бе притежател на ексклузивното Caffè Giacosa. Обожаваше авантюрите и приключенията и често обичаше да покорява вълните на Средиземно море с лилавата си яхта, типично за сърцето му, определял неведнъж сам като "космполитно".
Въпреки, че бе гражданин на света обаче, никога не спря да обича родната Флоренция. Майка му Марчела е дъщеря на художник, а баща му, Джорджо, минен инженер, застрелян още през 1994 г. заедно с още 91 други цивилни от немски войници като отмъщение за партизанско нападение.
Детството му е тежко. Роберто е емоционално момче и дори често заеква. По това време все още няма нужното самочувствие. Учи в Istituto d’Arte във Флоренция (1957-60), но никога не се явява на последния си изпит. По това време вече печели пари, ориентирайки се към кариерата, която го превръща в това име, което всички днес познаваме.
Рисуваните рокли на майка му (шивачка) го вдъхновяват и той пътува много, за да проучи как може да разработи идеите й. По-късно признава: "Моята мечта, може би заради семейството ми, разбира се, беше да бъда художник. В един момент избрах посоката на текстила, от текстила преминах към модата". В Комо се ориентира към няколко луксозни текстилни фирми и започва да печата готови за носене пуловери за Мariuccia Mandelli от Krizia, където очевидно споделят фантазията му за използване на кожи от диви животни в модата.
Успехът го препраща към още по-известна фирма, Hermes и съвсем скоро Роберто има свое собствено модно студио, служители, жадуваното от детството Ферари и достатъчно пари, за да впечатли достатъчно бащата на приятелката си Силванела Джанони, за да й поиска ръката. Двамата се женят през 1964 година и имат две деца до развода им десет години по-късно.
Роберто обаче никога не е обичал да стои на едно място. Той цени развитието, провокацията, новаторството. Често повтаря "Непрекъснато обичам да търся причината, заради която съществувам". През 1969 година на парти споменава на дизайнера на обувки Марио Валентино, че може да печата върху кожа. Заинтригуван, последният иска проба и Кавали разработва техника с помощта на еластична ръкавица. Излага облекла с нестандартната визия на парижкото "Прет-а-Порте" през 1970 година и определено успява да привлече вниманието. Така и обаче масовата публика не се престрашава достатъчно, за да ги купи.
Това, което обаче успява да "продаде", е следващото му вдъхновение. И то бе не просто смело, а адски смело. Поръчва контейнер с износени мръсни дънки от затвор в Щатите, изпира ги, изрязва и закърпва с кожа и щампован текстил за колекция, показана в двореца Pitti през 1972 г. Невероятно е, но всъщност тези странни модели в бохо-хипи-рок-чик шик адски се харесват от богатата клиентела.
По-горе: Колекция Кавали - пролет/лято 2024
Скоро Кавали отваря първия си бутик в Сен Тропе, където модата му се разраства. Междувременно си харесва "Мис Австрия" на конкурса "Мис Вселена" през 1977 г. и си казва: "Искам я за себе си". През 1980 г. двамата се женят и тя става както негов модел, така и бизнес мениджър и майка на трите му деца Робърт, Рейчъл и Даниеле (развеждат се през 2010 г.)
През 80-те Роберто смело отстоява себе си и възгледите си във време, в което светът на модата се опитва да смекчи тенденциите и открития сексапил. Презира "минимализма" и не се отказва, дори и когато бизнесът му започва явно да търпи регрес. Генерира нови идеи, добавя ликра към денима и създава нови еластични дънки. От тях е прословутият чифт, носен от Наоми Кембъл с щампата на змия.
Вероятно единственото друго име в бранша, което до голяма степен припокриваше разбиранията си с неговите, бе Джани Версаче. Последният обаче обичаше да престъпва границите и често го правеше. Ако за дизайните му можеше да се каже, че носят лудостта на римски император, то за работата на Кавали бе далеч по-типично "леопардите и тигрите" да са за гушкане, не за гладиаторски битки.
.@NICKIMINAJ is the new face of the #RobertoCavalli SS15 campaign shot by Francesco Carrozzini in LA #NickiForCavalli pic.twitter.com/zgU0EyQZI8
— Roberto Cavalli (@Roberto_Cavalli) December 18, 2014
И още преди смъртта на Джани през 1997 година, Роберто отново бе във възход. Търсен бе от редица звезди на върха на славата - Дженифър Лопес, Бионсе, Кристина Агилера, та дори и да създаде легендарната щампа на жирафска кожа, носена от Кари Брадшоу в "Сексът и градът". Отворен бе към латинокултурата, към дрехи, създаващи настроение, към такива, символизиращи успеха. Стана и първият италиански дизайнер, създал колекция за H&M (разпродадена през 2007).
През 2014 година компанията му затвори, за да бъде отново възобновена с малък принос от самия него и да бъде продадена. Най-мрачните дни пред Роберто идват в началото на 21 век и по-конкретно, през 2002 година, когато данъчна полиция инспектира тузарската му къща и имение извън Флоренция, в това число и любимия му лилав хеликоптер.
Обвинен е в укриване на данъци (декларирал е имотите като работни помещения, а не като дом). Намерен е за виновен и осъден на 14 месеца затвор, но по-късно съд на висша инстанция отменя присъдата. Кавали най-сетне е по-смирен.
Breathtaking @SaraSampaio wearing a #RobertoCavalliFW15 pleated gown on @VoguePortugal #RobertoCavalliEditorials pic.twitter.com/o8scrHr8es
— Roberto Cavalli (@Roberto_Cavalli) October 25, 2015
През 2023 година новата му партньорка Сандра Нилсон му ражда син, Джорджо, но няма много време да му се порадва. Умира на 12 април тази година на 83-годишна възраст след влошено заболяване. След него обаче остава цялото му модно наследство и спомена за онзи гениален творец, увековечен като виртуоз в света на модата. Име, което едва ли някога ще бъде забравено...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
