С лънчевата радиация може да влияе не само на повърхността на нашата планета, но и на материалите, намиращи се дълбоко в Земята.
Проби от древна магма от вътрешността на Земята разкриват определени химични свойства, които показват как въздействието на Слънцето върху повърхността в крайна сметка се отразява на вътрешността на планетата, според нова статия в списание Nature Communciations.
Това се дължи на пренасянето на остатъци от мъртви морски обитатели във вътрешността на Земята, което променя „редокс“ състоянието на магмата.
Морският живот по света се влияе силно от слънцето, като разчита на него за топлина и енергия. Поради разнообразието на слънчевата радиация по повърхността морският живот е различно разпределен във фосилите. В крайна сметка, в продължение на дълго време, тези мъртви организми си проправят път към изпълнената с магма мантия на Земята чрез процес, наречен субдукция, при който една плоча от земната кора бавно се засмуква под друга плоча.
Според статията присъствието на тези морски обитатели в магмата оказва значително влияние върху „редокс“ състоянието на дъговата магма, което представлява балансът между окислените и редуцираните форми на молекулите. Окислението е процес, при който молекулата губи електрони - например, когато желязото ръждясва, то се съединява с кислорода и губи електрони. Редукцията, от друга страна, е процес, при който молекулата печели електрони.
Изследователите описват как окислително-редукционното състояние на хиляди проби магма от кайнозойския период показва градиент с географската ширина. Те предполагат, че това се дължи на морските обитатели, които съдържат органичен въглерод, редуциращи магмата във вътрешността на Земята, което означава, че влиянието на Слънцето достига по-навътре в планетата, отколкото първоначално сме предполагали.
„Предишни проучвания сравняваха предимно проби от едни и същи надлъжни региони, като например САЩ в северното полукълбо и Мексико в тропическата зона, без да откриват значителни разлики. Нашите проби от различни географски ширини обаче показаха различни окислително-редукционни реакции, което събуди любопитството ни. Опитът да обясним тези разлики ни доведе до откриването на тази неочаквана закономерност“, казва в изявление авторът на изследването Уан Бо, геолог от Китайската академия на науките.
„Тази неочаквана закономерност подсказва, че климатът на повърхността оказва пряко влияние върху дълбоките слоеве на Земята. Той също така подсказва, че околната среда и климатът на повърхността на Земята оказват съществено влияние върху дълбоката Земя“, казва Уан.
Те откриват също, че на по-ниски географски ширини в морското дъно има повече въглеродни отлагания, които взаимодействат със сярата и се превръщат в сулфиди. Този сулфид също би допринесъл за наблюдавания модел на окислително-редукционен процес.
„Наблюдаваният модел предполага силна връзка между околната среда на повърхността и окислително-редукционното състояние на дълбоките слоеве на Земята, което дава нови насоки за изследване на ресурсите и въздействието върху околната среда на субдукционните системи на различни географски ширини“, казва Ху Фангян, също изследовател в Китайската академия на науките.
Изследователите отбелязват, че е необходимо да се направят още много изследвания в тази област, но те могат да проправят пътя към по-добро разбиране на вътрешността на Земята.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
