Т азгодишният провал на „Мис Вселена“ показа как конкурсите за красота могат да се превърнат в нещо далеч по-грозно от това, което обещават. Красотата е в очите на гледащия — а за обхванатия от скандали конкурс това се оказва сърцевината на проблема.
Непрозрачните и субективни критерии за оценяване затрудняват разплитането на мрежата от обвинения около тазгодишния финал. Въпросът дали "Мис Мексико", Фатима Бош, е трябвало да спечели, вече не опира до представянето ѝ на сцената, а до твърдения за манипулиране на вота, секретност и фаворизиране, пише в свой анализ CNN.
Един от съдиите — Омар Арфуш — отправи серия от оскърбителни твърдения в социалните мрежи, след като подаде оставка дни преди финала миналия петък.
Miss Universe beauty pageant hit by fresh scandal days after it ended, with the Mexican co-owner of the contest accused of trafficking drugs and arms and his Thai counterpart accused of fraudhttps://t.co/PxtleINRhK pic.twitter.com/cp8y7fI1g7
— AFP News Agency (@AFP) November 27, 2025
Според ливанско-френския композитор 30 финалистки са били предварително избрани чрез „таен вот“ от „импровизирано жури“, съставено от лица извън официалния състав (твърдение, което организацията „Мис Вселена“ отрече). Още по-спорно беше заявлението му, че победата на Бош е била предварително планирана и повлияна от бизнес връзки между съсобственика и президент на организацията Раул Роча Канту и бащата на мексиканската победителка.
Самият Роча Канту коментира пред мексиканската журналистка Адела Миха, че договорът на компанията му с държавната петролна компания Pemex — където бащата на Бош е съветник — е спечелен чрез честна публична процедура, предхождаща неговото участие в собствеността на конкурса. Pemex потвърди в изявление в X, че през 2023 г. е имало временен договор с фирми, свързани с Роча Канту, но подчерта, че тази връзка вече е прекратена.
Скандалът се разрасна в сряда, когато главната прокуратура на Мексико обяви, че Роча Канту е разследван за предполагаеми връзки с организирана престъпна мрежа, занимаваща се с трафик на наркотици, оръжие и кражба на гориво. Адвокатът му отново отказа коментар пред CNN.
В последните дни шефът на конкурса публикува серия от изявления и видеа в социалните мрежи, в които отхвърля обвиненията. В тричастна публикация в Instagram той определи Арфуш като „опортюнист“, който използва твърденията, за да „печели последователи“.
Welcome to the family , Miss Universe 2025 Fatima Bosch 👑 pic.twitter.com/w0PNmPpVTy
— Miss Universe (@MissUniverse) November 21, 2025
- Катастрофални последици
Скандалите доведоха до първите видими последствия. Делегатката от Кот д’Ивоар и четвърта подгласничка — Оливия Ясе, която според много зрители е трябвало да спечели (а според Арфуш е била изключена от надпреварата „само защото може да има визови проблеми“) — се отказа от титлата „Мис Вселена Африка и Океания“. В официално изявление тя заяви, че иска да „остане вярна“ на ценностите си.
Малко след това Роча Канту сякаш призна, че силата на паспортите на участничките е сред „многото фактори, които трябва да се вземат предвид“. Говорейки за гражданството на Ясе, той каза пред Миха: „Тя ще бъде Мис Вселена, която прекара цяла година в апартамент заради цената на визовия процес с адвокати. Някои от тях изискват шестмесечно предизвестие. Годината вече отмина, нали?“
А още преди финала конкурсът беше обхванат от противоречия — по-рано този месец тайландски директор на събитието публично смъмри Бош по време на предварителна среща, което доведе до масово напускане на участнички.
- Репутация за скандали
Конкурсите за красота, които често стоят на пресечната точка между политика и национална гордост, отдавна са магнит за скандали. Тазгодишният срив е просто поредният удар за „Мис Вселена“ и глобалната мрежа от франчайзи, избиращи националните представителки.
През последните пет години местни организатори бяха обвинявани в дискриминационни критерии (Франция), сексуален тормоз (Индонезия) и ксенофобия (ЮАР). Междувременно победителката от „Мис САЩ“ 2023 — Ноелия Фойгт — подаде оставка чрез загадъчна публикация, съдържаща шифрираното послание „Мълча съм“, което предизвика спекулации за строги клаузи за мълчание. Няколко дни по-късно титлата си загуби и „Мис Тийн САЩ“.
Според социоложката Хилари Леви Фридман, автор на „Ето я: Сложното царуване на конкурса за красота в Америка“, подобни скандали са „въобще не нови“.
„Отдавна хората казват: ‚Беше нагласено‘ или ‚Познавала е някого‘ или ‚Има конфликт на интереси‘“, казва тя, добавяйки, че бизнес интересите винаги са били в основата на конкурсите.
„Мис Вселена“, чийто съсобственик беше Доналд Тръмп от 1996 до 2015 г., е преди всичко бизнес. Организаторите може и да имат морални задължения към участничките, но почтеността на конкурса е въпрос на репутация. „Това не е публична институция“, напомни Роча Канту в Instagram. „Не получаваме публични средства.“
- Борба за релевантност
През последните години вниманието към скандалите около конкурсите сякаш надминава интереса към самите събития. Така възниква логичният въпрос: има ли изобщо значение?
Макар „Мис Вселена“ да е известен като „Супербоулът“ на конкурсите за красота, тазгодишният финал дори не беше излъчен по англоезична телевизия в САЩ — само чрез стрийминг, докато Telemundo го показа на живо. „Разликата спрямо преди 20, а камо ли 50 години, е огромна“, казва Фридман. „Зрителите намаляха драстично, но пресата отразява скандалите повече от всякога. Това е очарователно.“
Критикувани за насърчаване на нереалистични стандарти за красота и остарели възгледи за женственост, конкурсите за красота постепенно губят обществена тежест. Новите правила на „Мис Вселена“ — позволяващи участие на жени над 28 години, майки и омъжени — се възприемат като закъсняла реформа. Междувременно конкурсът по бански все още съществува, въпреки че други формати отдавна го премахнаха.
Според Фридман има фундаментален сблъсък между опитите за модернизация и „блясъка“, на който се гради интересът. „Опитаха се да станат по-академични и ориентирани към социални каузи, но това не е атрактивно за гледане.“
- Твърде малко, твърде късно?
За „Мис Вселена“ потенциално решение би било въвеждането на ясни критерии за оценяване и прозрачни одити. Организаторите в миналото са използвали Ernst & Young за проверка на гласуването, но не е ясно дали това е било така тази година. Мнозина посочиха, че резултатите бяха прочетени от обикновен лист, а не извадени от запечатан плик — практика, която дълго бе стандарт. Организацията не отговори на CNN по въпроса.
Въпреки това не бива да се подценява фактът, че в много страни извън Запада конкурсът има почти статут на национален спорт — като във Филипините. Много кралици използват платформите си за благотворителност или за социална мобилност. Тазгодишната "Мис Филипини" Ахтиса Манало например казва, че е финансирала образованието си чрез стипендии и награди от конкурси.
Същевременно именно участничките стават жертва на скандалите. По-рано тази седмица Бош сподели серия от обидни съобщения и дори смъртни заплахи, които е получила след победата си. „През последните дни получих обиди, нападки и дори смъртни заплахи само по една причина: защото спечелих“, написа тя в Instagram.
Но според Фридман възможността на състезателките да говорят в собствените си платформи е пример за положителна промяна. Ако социалните медии са източник на проблеми за организаторите, те едновременно овластяват участничките.
„Хората вече имат начин да предадат посланието си по начин, който преди не беше възможен“, казва тя. „Движението #MeToo и фокусът върху женските разкази дадоха на жените по-голям публичен глас — и по ирония на съдбата това важи и за конкурсите за красота.“
