В разгара на Студената война Чарли Клайн и Бил Дювал са двама инженери с блестящи очи в първите редици на един от най-амбициозните технологични експерименти.
Клайн, 21-годишен аспирант в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), и Дювал, 29-годишен системен програмист в Станфордския изследователски институт (SRI), работят по система, наречена Arpanet, съкращение от Advanced Research Projects Agency Network (Мрежа на Агенцията за напреднали изследователски проекти). Финансиран от Министерството на отбраната на САЩ, проектът е имал за цел да създаде мрежа, която да може да обменя данни директно, без да разчита на телефонни линии. Вместо това тази система използва метод за предаване на данни, наречен „комутация на пакети“, който по-късно ще бъде в основата на съвременния интернет.
Това e било първото изпитание на технология, променяща почти всички аспекти на човешкия живот. Но преди да заработи, е трябвало да се регистрирате.
Клайн стоял на клавиатурата си между варосаните стени на зала 3420 в зала „Боелтер“ на Калифорнийския университет и чакал да се свърже с Дювал, който работил на компютър в другия край на щата Калифорния. Но Клайн дори не успял да стигне до думата „L-O-G-I-N“, преди Дювал да му съобщи по телефона, че системата му се е сринала. Благодарение на тази грешка първото „съобщение“, което Клайн изпратил на Дювал в онзи есенен ден на 1969 г., било просто буквите „Л-О“.
След някои настройки връзката им била възстановена около час по-късно, а първоначалният срив бил само пропуск в иначе грандиозното постижение. Но нито един от двамата не осъзнавал значението на този момент.
„Аз със сигурност не го осъзнах по това време. Просто се опитвахме да го накараме да работи“, казва Клайн.
On this day in 1969: the first internet message was sent.
— Jon Erlichman (@JonErlichman) October 29, 2024
They wanted it to say “login,” but the network crashed, so it was… “lo.” pic.twitter.com/PZvGAnS0sg
Би Би Си разговаря с Клайн и Дювал по повод 55-годишнината от събитието. Половин век по-късно интернет е свил целия свят до малка черна кутия, която се побира в джоба ви, която доминира вниманието ни и засяга най-отдалечените точки на живия опит. Но всичко започва с двама мъже, които за първи път са изпитали колко неприятно е, когато не можеш да влезеш в интернет.
Повече може да прочетете в интервюто.
Можете ли да опишете компютрите, които позволиха създаването на Arpanet? Това бяха огромни, шумни машини?
Клайн: Бяха малки компютри - според тогавашните стандарти - с размерите на хладилник. Бяха малко по-шумни от вентилаторите за охлаждане, но тихи в сравнение с всички вентилатори в нашия компютър Sigma 7. Отпред имаше лампички, които мигаха, превключватели, които можеха да управляват IMP [Interface Message Processor - Процесор за интернет съобщения], и четец за хартиени ленти, който можеше да се използва за зареждане на софтуера.
Дювал: Бяха в стелаж, достатъчно голям, за да побере пълен комплект озвучително оборудване за голямо шоу днес. И бяха хиляди, ако не и милиони или милиарди пъти по-малко мощни от процесора в Apple Watch. Това бяха старите времена!
Пренесете ни в онзи момент, когато започнахте да пишете L-O.
Клайн: За разлика от днешните уебсайтове и други системи, когато свържете терминал към системата на SRI, нищо не се случваше, докато не напишете нещо. Ако искахте да стартирате програма, първо трябваше да влезете в системата - като напишете думата „login“ - и системата щеше да ви поиска потребителско име и парола.
Когато напишех символ на моя терминал - телетип модел 33 - той се изпращаше от терминала ми към програмата, която написах за компютъра SDS Sigma 7. Тази програма приемаше символа, форматираше го в съобщение и го изпращаше на интерфейсния процесор за съобщения. Когато го получи системата на SRI, тя го третира като съобщение, което идва от локален терминал, и го обработва. Той ще „повтори“ символа [ще го възпроизведе на терминала]. В този случай кодът на Бил щеше да вземе този символ, да го форматира в съобщение и да го изпрати на IMP, за да се върне обратно в UCLA. Когато го получавах, щях да го разпечатам на терминала си.
This is the first ever message sent across ARPANET, progenitor of the Internet, 55 years ago #Today
— Massimo (@Rainmaker1973) October 29, 2024
In the late hours of October 29, 1969, Leonard Kleinrock and Charley Kline demonstrated that two computers could “talk” to each other and exchange information. pic.twitter.com/eZAdslI7Ni
Говорих по телефона с Бил, когато опитахме това. Казах му, че съм набрал буквата L. Той ми каза, че е получил буквата L и я е повторил. Казах му, че е отпечатана. След това набрах буквата О. Отново се получи добре. Написах буквата G. Бил ми каза, че системата му се е сринала и че ще ми се обади отново.
Дювал: Системата на Калифорнийския университет не е очаквала, че ще получи G-I-N, след като Чарли е набрал L-O, затова е изпратила съобщение за грешка до компютъра на SRI. Не си спомням точно какво беше съобщението, но това, което се случи след това, се дължеше на факта, че мрежовата връзка беше много по-бърза от всичко, което беше виждано преди.
Нормалната скорост на връзката беше 10 знака в секунда, докато Arpanet можеше да предава знаци със скорост до 5000 знака в секунда. Резултатът от това съобщение, изпратено от UCLA до компютъра на SRI, наводни входния буфер, който очакваше само 10 символа в секунда. Беше като да напълниш чаша с пожарен маркуч. Бързо открих какво се е случило, промених размера на буфера и възстанових системата, което отне около час.
Осъзнавахте ли, че това може да е исторически момент?
Клайн: Не, със сигурност не го направих по това време.
Дювал: Не съвсем. Това беше още една стъпка напред в по-широкия контекст на работата, която вършехме в SRI и която вярвахме, че ще има голямо въздействие.
Когато Самюъл Морз изпраща първото телеграфно съобщение през 1844 г., той е имал усет за драматизъм, като е изписал „What hath God wrought“ (Какво е направил Бог) по линията от Вашингтон, окръг Колумбия, до Балтимор, Мериленд, САЩ. Ако можехте да се върнете назад, щяхте ли да напишете нещо по-запомнящо се?
Клайн: Разбира се, ако бях осъзнал значението му. Но ние просто се опитвахме да го накараме да работи.
Tech News Links (History Internet 1969) “Quality News Links” https://t.co/AEA9aDk3w1 by Australian Gene Downs The Generic Strategist >
— GeneDowns.com Global (Australian) (@GenericGene) October 29, 2024
'We were just trying to get it to work': The failure that started the internet > https://t.co/h3p82rKGgY
Дювал: Не. това беше първото изпитание на една много сложна система с много движещи се части. Това, че нещо толкова сложно проработи още при първия тест, беше драматично само по себе си.
Каква е била атмосферата, когато е изпратено съобщението?
Дювал: Всеки от нас беше сам в съответната компютърна лаборатория през нощта. И двамата бяхме щастливи, че имаме толкова успешен първи тест като кулминация на много работа. Отидох в една местна „водна дупка“ и изядох един бургер и една бира.
Клайн: Бях щастлив, че работи и се прибрах вкъщи да поспя.
Кои аспекти на интернет днес ви напомнят за Arpanet?
Дювал: Като се има предвид по-широката визия, която се създаваше в групата на Енгелбарт (мишката, редактирането на цял екран, връзките и т.н.), днешният интернет е логично развитие на тези идеи, разбира се, подсилено от приноса на много умни и иновативни хора и организации.
Клайн: Възможността да се използват чужди ресурси. Именно това правим, когато използваме уебсайт. Ние използваме възможностите на уебсайта и неговите програми, функции и т.н. И, разбира се, електронната поща.
Arpanet до голяма степен създаде концепцията за маршрутизация и множество пътища от един сайт към друг. Така се получи надеждност в случай, че някоя комуникационна линия се повреди. Тя също така позволи увеличаване на скоростта на комуникация чрез използване на няколко пътя едновременно. Тези концепции се пренесоха в интернет.
Докато разработвахме комуникационните протоколи за Arpanet, открихме проблеми, преработихме и усъвършенствахме протоколите и научихме много уроци, които се пренесоха в Интернет. TCP/IP [основният стандарт за интернет връзка] беше разработен както за свързване на мрежи, по-специално на Arpanet с други мрежи, така и за подобряване на производителността, надеждността и др.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
