К раят на света е нещо, което плаши и в същото време по някакъв странен начин привлича хората от началото на писаната история, а вероятно и преди това. В основата на почти всяка популярна религия стои очакването за апокалипсис. Но науката не прави изключение. Ето няколко съвсем сериозни научни прогнози за апокалипсис, които не се сбъднаха.
В началото на 70-те години на XX век биологът от „Харвард” Джордж Валд прогнозира, че „краят на цивилизацията ще настъпи в рамките на 15 до 30 години, ако не бъдат предприети незабавни действия срещу проблемите, пред които е изправено човечеството”.
По онова време хората са изправени пред няколко огромни предизвикателства, най-голямото, от които е нарастването на населението. Заплахата от климатичните промени също започва да излиза на дневен ред, но е свързана по-скоро с локалното замърсяване – киселини дъждове, презастрояване, смог над градовете, отпадни води.
Биологът Пол Ерлих от Станфордския университет, прогнозира в книгата си „Популационната бомба”, че броят на хората ще нараства по-бързо, отколкото производството на храни. В резултат „смъртността ще се увеличи, като най-малко 100-200 милиона души ще умират от глад годишно през следващите десет години.” А в резултат на конфликтите, които ще избухнат за поделяне на намаляващите ресурси, ще загинат 4 милиарда души. „Повечето хора, които ще умрат в най-големия катаклизъм в историята на човечеството, вече са родени”, пише Ерлих в есе от 1969 г., озаглавено „Еко-катастрофа!”
„Ние сме в екологична криза, която заплашва оцеляването на тази нация и на света като подходящо място за обитаване от хората”, смята биологът от Вашингтонския университет Бари Къмонир. Той прогнозира, че органичните замърсители ще изразходват целия кислород в американските реки, което ще доведе до задушаване на сладководните риби.
Питър Гюнтер, професор от университета на Сверен Тексас, пише през 1970 г.: „Демографите се съгласяват почти единодушно със следния мрачен график: до 1975 г. в Индия ще започне масов глад, който ще се разпространи през 90-те години, обхващайки я цялата, Пакистан, Китай, Близкия Изток и Африка. До 2000 г. или вероятно по-рано, в Южна и Централна Америка също ще гладуват”.
През януари 1970 г. списание „Лайф” съобщава: „Учените имат солидни експериментални и теоретични доказателства в подкрепа на следната прогноза: След десетилетие градските жители ще трябва да носят противогази, за да оцелеят от замърсяването на въздуха”.
Харисън Браун от Националната академия на науките в САЩ пък публикува диаграма на наличните ресурси, достъпни за човечеството, според която оловото, цинкът, калаят, златото и среброто ще бъдат изчерпани до 1990 г., а медта и петролът ще свършат през следващото десетилетие.
В наши дни тези прогнози изглеждат истерично преувеличени или напълно погрешни. Само че преди половин век те са били съвсем реалистични. Причината, поради която не се сбъдват, са действията на човечеството за предотвратяването им.
Въвеждането на интензивно индустриализирано земеделие и нови генно-модифицирани култури на ориз и пшеница, даващи много по-високи добиви, предотвратява очаквания глад в Индия.
Мерките за ограничаване на замърсяването на градовете дават ефект. Пречиствателните станции за отпадните води спасяват живота в реките. А въвеждането на екологични стандарти за автомобилите и предприятията, и намаляването на използването на въглища и дърва за отопление, спират киселинните дъждове и ограничават смога.
Откриването на нови находища, рециклирането и дори спорни технологии като фракинга, дават на човечеството достъп до още ресурси.
И все пак наличните суровини на Земята са ограничени. Населението не може да расте безкрайно. А мащабите на идващата екологична катастрофа постоянно нарастват. Преструването, че проблемите не съществуват, е най-лесният начин да се гарантира, че апокалипсисът ще се сбъдне.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
