С игурно сте чували името ѝ още в детските си години, дори най-вероятно първата книга, която сте прочели, е написана от нея. Тя умее да разбира децата и техния свят както никой друг. Хваща ни за ръка и ни отвежда в свят на приключения с разбойници, коне, живеещи на тераси, и летящи човечета с перка на гърба. Да, Астрид Линдгрен е онази чудата жена, която направи детството ни по-хубаво, но познаваме ли я всъщност наистина?
За да стигне до световната известност и титлата на една от най-успешните детски писателки, тя трябва да премине през оскъден начин на живот в селска ферма, скандални първи любовни трепети, предателство, страх от мнението на обществото, изгарящо чувство за вина и много, много съжаление, колебание и мъка. Именно този период от нейния земен път изследва филмът "Приказка за Астрид", който можете да гледате в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON. Лентата разказва за най-турболентните години от живота на шведската писателка, които я оформят като личност и я превръщат в това, което ѝ е предопределено да бъде.
„Да започнем с моя живот и начина, по който го живях. Ще го подхванем от самото начало - от ноември 1907 г., когато съм родена, в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дървета, дете номер две на фермера Самуел Август Ериксон и съпругата му Хана, родена Йонсон. Фермата, в която живеехме, се наричаше и все още се нарича Нас и се намираше недалеч от малък град в Смоланд, наречен Вимербю.” – разказва писателката за детството си.
Детството на Астрид било много щастливо, но нейното юношество донесло по-мрачни емоции. „Тийнейджърските ми години бяха само за едното съществуване, плоски и безжизнени, често бях меланхолична. Мислех си, както мнозина мислят, че съм толкова грозна, и никога не съм се влюбвала. Всички останали винаги са били влюбени..."
Вижте пълна информация за пакетите EON LIGHT, EON FULL и EON PREMIUM тук.
Като момиче тя работила всеки ден във фермата. Била умна ученичка, обичала книгите, джаза и танците, природата и приключенията. Освен това кипяла от енергия – една нейна приятелка казва, че „искри излизат от нея“. Напук на времената, тя се обличала с панталони и якета, а русата ѝ коса била подстригана по момчешки.
След като завършва училище, Астрид Линдгрен е наета във вестника на Вимербю като шестнадесетгодишна, тъй като по-рано е показала, че има дар слово. Тя коригира, пише малки известия и кратки доклади. Главен редактор на вестника бил 50-годишният Райнхолд Блумберг, който вече бил забелязал таланта на Астрид. Очарованието на Райнхолд обаче се простирало отвъд способността ѝ да пише, а младата му стажантка също била очарована от него. Започват тайна любовна афера.
През пролетта на 1926 г. Астрид разбира, че е бременна. Да забременееш като неомъжена деветнадесетгодишна жена по това време било голям скандал, който щял да опозори не само самата Астрид, но и цялото ѝ семейство, което било особено религиозно. На всичкото отгоре по време на любовната си авантюра с Астрид Райнхолд Блумберг минавал през горчив развод, а фактът, че бил баща на седем деца усложнявал още повече положението им.
За Астрид в този момент нямало друга алтернатива, освен да напусне Вимербю и да отиде в Стокхолм. „Никога досега толкова много не са клюкарствали за толкова малко, поне не във Вимербю. Да бъда жертва на всички тези клюки беше малко като да лежиш в змийска яма и реших да се измъкна от тази яма възможно най-бързо." – разказва по-късно писателката.
Първите ѝ години в Стокхолм били ужасни - бедни и самотни. Бременната Астрид споделяла квартира заедно с други момичета, докато се обучавала за секретарка в института Бар-Лок. С Райнхолд поддържали връзка и през цялото време планът бил да се оженят веднага щом неговият развод бъде финализиран.
На 21 ноември Астрид заминава за Копенхаген, за да роди детето си в единствената болница в града, в която не е необходимо да посочва името на бащата при раждането. Тя намира семейство, при което да остане и което да се грижи за бебето ѝ, докато дойде моментът да го върне обратно в Швеция.
Синът ѝ Ларс, „Ласе“, е роден на 4 декември 1926 г. Астрид прекарва първите му няколко седмици заедно с него, преди да се върне, за да отпразнува Коледа със семейството си във фермата, както обикновено. Всичко това се налагало, за да не си навлече хорските осъдителни погледи във Вимербю, където вече бил плъзнал слух, че главният редактор на местния вестник е прелюбодействал с младата си стажантка.
След това Астрид се връща в Стокхолм и подновява обучението си за секретарка. Душата ѝ се късала от това, че не може да бъде до детето си и от неизвестността пред нея. Всяко пени, което успявала да събере, давала за пътуванията си до Копенхаген, за да посети Ласе. Живеела много скромно и се изхранвала благодарение на кошниците с храна, които семейството ѝ изпращало от фермата.
Синът на Астрид живял с приемното семейство в Копенхаген цели три години, преди майка му да успее да си го върне. Три изключително тъжни и напрегнати години, в които Астрид е измъчвана от ужасна вина. През това време Ласе растял и се развивал, научил първите си думички, научил се да ходи. Но не знаел коя е истинската му майка.
През декември 1929 г. жената, която полагала грижи за Ласе, се разболяла тежко. Астрид отпътувала до Копенхаген, за да вземе сина си. По това време той бил на три години, знаел да говори само датски и смятал приемната си майка за неговата истинска майка. Когато Ласе разбрал, че няма да се върне, той бил съсипан. „Преви се на един стол и тихо заплака. Без да вдига шум, сякаш осъзна, че това няма значение, че ще правят с него каквото си искат. Тези сълзи все още се ронят в мен и предполагам, че ще продължат да го правят, докато умра. Може би заради тези сълзи винаги съм заемала толкова бързо страната на детето при всякакви обстоятелства…“ – споделя Астрид.
По това време Астрид категорично е скъсала отношенията с бащата на детето си. Тя не можела да си представи да живее с него във Вимербю и да бъде майка на седемте му деца, някои от които били на същата възраст като нея. Била решена на отгледа Ласе сама.
Когато Ласе пристигнал в Стокхолм, той страдал от ужасна магарешка кашлица и кашлял през цялата нощ. Астрид отчаяно се опитвала да се грижи за него, докато вършела секретарската си работа, но скоро осъзнала, че няма да се справи. Майка ѝ Хана предложила внукът ѝ да дойде да живее при тях във фермата и през май 1930 г. Астрид отпътувала до Вимербю със сина си. Те си проправили път през Вимербю, за да покажат открито, че Ласе принадлежи към семейството и да сложат край на всички клюки. Ласе останал във фермата в продължение на една година, за него се грижели баба му и дядо му, както и братята и сестрите на Астрид - Гунар, Стина и Ингегерд.
В Стокхолм Астрид била все по-често ухажвана от шефа си Стуре Линдгрен, който се влюбил в неговата служителка и решил да поиска развод от жена си. През пролетта на 1931 г. те се женят и се преместват в едностаен апартамент в Стокхолм. Най-накрая Астрид успява да върне Ласе у дома завинаги и да създаде истинско семейство. Не след дълго на Ласе му се ражда сестричка - Карин. Астрид всъщност измисля най-известната си героиня - Пипи дългото чорапче, за да забавлява дъщеря си, когато боледувала, а самото дълго чорапче на Пипи е по идея на малката Карин.
Тежките години на Астрид Линдгрен в Стокхолм са в много отношения в сърцевината на нейния писателския живот. Изгнанието ѝ от дома на нейното детство, мрачната ѝ борба с бащата на Ласе, решимостта ѝ да остане независима от него, тайното раждане, безкрайната ѝ любов към малкия ѝ син, дългата ѝ и мъчителна раздяла с него, нейната трайна вина, че не е с него и след това вината ѝ, че го изтръгва от единственото семейство, което някога е познавал – всички тези неща намират място в нейните книги. Както коментират изследователите на нейното творчество, нейните истории са пълни с деца без родители, с изоставени момчета и момичета. Под приказката се крие по-мрачна история за самота и загуба...
Внушителна видеотека в удобно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от абонаментите пакети на EON, на вашето дистанционно. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията според вашите интереси и предпочитания. Те са удобно разпределени в отделни жанрове. Каталогът се обновява непрекъснато, така че никога няма да скучаете. Филмовото удоволствие е гарантирано!
