З а първи път болезнено откровена, певицата Прея споделя пред Мон Дьо за липсата на родителска подкрепа, личната терапия и процеса по намиране на артистичната си идентичност.
В новия епизод на подкаста "Храмът на историите" Мариян Станков - Мон Дьо разкрива трудностите, които стоят зад вечната усмивка на певицата. От сложната връзка с майка ѝ и липсата на баща до намирането на себе си в музикалната индустрия у нас.
Прея има нелеко детство. Баща ѝ умира, преди да се роди, а майка ѝ не успява да бъде до нея през по-голямата част от времето. "Тя замина да работи в чужбина. Аз бях на 13. И за първи път след това я видях на живо на 21. Много ми се искало понякога да поплача на рамото на майка си", споделя певицата. Оттогава насам двете се срещат ежегодно и се чуват често, но Прея не крие, че са имали сериозни трудности в разговорите помежду си. Често ѝ се налага да остане силната в отношенията им и именно това я кара да се чувства не като детето, а като родителя в семейството.
"Баща ми е починал, когато съм била бебе. Освен че това се е отразило на мен, то се е отразило и на майка ми и на отношенията ми с нея."
Следват консултации и с терапевт, благодарение на които Прея споделя, че вече има по-ясен поглед върху ситуацията и как се чувстват и двете страни. "Продължавам да работя върху това да я приема каквато е. И да не се опитвам да я променя. Защото имам тази склонност."
Между Балканите и Африка: Как Прея откри своя музикален стил
"По отношение на музиката Прея споделя, че не се е чувствала свързана с по-ранното си творчество. В началото то не отразяваше мен. Чувствах се отдалечена от публиката и от самата себе си", обяснява тя. Преходът към по-автентично звучене идва постепенно, чрез участие в различни проекти и търсене на собствен стил. Песента "Мома" бележи важен момент за изпълнителката. В нея съчетава африкански влияния и балкански ритми - комбинация, която описва като лична и идентична. "Това е културен и музикален микс, който ме представя цялостно", казва тя.
Прея допълва, че този етап в кариерата ѝ е свързан и с вътрешно решение: да не избира между различни аспекти на идентичността си. "Мога да бъда и двете - и "принцеса", и "гангстерка". Така съм цяла."
Тя говори и за подкрепата на съпруга си, който е до нея през годините и който ѝ помага да се справя с трудните моменти. Според нея именно стабилността на тази връзка ѝ е дала усещането за принадлежност към семейство.
"Дълго време съм се питала дали бих поставила успеха над личното си щастие. Отговорът е - не", обобщава Прея.
