Д вадесетгодишни изображения, заснети от два орбитални апарата, обикалящи около Марс, разкриха бушуващи ветрове на червената планета, пише CNN.
Вятърът на безплодната планета би бил невидим, ако не беше емблематичният червен прах на Марс, който беше уловен във вихрите на вятъра, създавайки феномен, известен като прашни дяволи.
Тези вихрушки, подобни на торнадо, се срещат и на Земята, но новият каталог на марсианските прашни дяволи, публикуван в списанието Science Advances , показва, че марсианските прашни дяволи изглежда се движат много по-бързо и са по-изобилни в глобален мащаб, каза водещият автор на изследването д-р Валентин Бикел, сътрудник на Центъра за космос и обитаемост в университета в Берн, Швейцария.
Изследователите са съставили новия публично достъпен каталог, като са използвали изображения, направени от Mars Express на Европейската космическа агенция от 2004 г. насам и от ExoMars Trace Gas Orbiter от 2016 г. насам.
Те обучиха невронна мрежа или машинно обучение, моделирано по човешкия мозък, да откриват вихрите в орбиталните данни, след което провериха всеки един от тях, за да създадат карта на 1039 прашни дявола на Марс, включително примери на древни вулкани и в открити равнини. Екипът успя да определи и посоката на движение на 373 от въртящите се, изпълнени с прах, ветрови колони.
🆕Researchers combed through images from ESA's #MarsExpress & #ExoMars spacecraft to find 1039 swirling dust devils 🌪️
— ESA Science (@esascience) October 8, 2025
Using these dust devils to track raging winds on Mars, their findings include that the strongest winds blow much faster than we thought!
Read more 👉… pic.twitter.com/XeErNsa54S
Те установили, че марсианските прашни дяволи и съпътстващите ги ветрове могат да се движат със скорост от около 160 километра в час, много по-бързо от всички прашни дяволи, регистрирани някога от ровери, изследващи повърхността на червената планета.
„Това наблюдение предполага, че тези ветрове вероятно са способни да повдигнат значително количество прах от повърхността в атмосферата. Открихме ново парче от пъзела, което ни помага да разберем по-добре марсианския прахов цикъл: къде, кога и колко прах се повдига от повърхността и се инжектира в атмосферата“, пише Бикел в имейл.
Проследяването на движението на праха на Марс е от решаващо значение за планирането на бъдещи роботизирани и човешки изследвания на червената планета, казват експерти.
Прозорец към вихрушките
Изучаването на праха на Марс предоставя на учените начин да моделират климата на планетата, без реално да са на земята.
На Земята дъждът помага за изчистването на праха от въздуха. Но на Марс прахът може да се задържи в атмосферата много по-дълго, след като бъде вдигнат от вятъра и се разпространи по цялата планета.
И след като прахът попадне в атмосферата, той влияе върху климата и времето на Марс. Прахът пречи на слънчевата светлина да достигне повърхността, което води до по-ниски дневни температури – и изолира планетата, за да поддържа температурите по-високи през нощта.
Dust devil migration patterns reveal strong near-surface winds across Mars
— Top Science (@isciverse) October 13, 2025
Strong near-surface winds are abundant on Mars and play an important role in atmospheric dust sourcing, directly informing more accurate models of Mars’ atmosphere, weather, and climate.… pic.twitter.com/YA5fcwMP7x
Сега, въз основа на новото изследване, учените подозират, че прашните дяволи може да играят по-голяма роля в издигането на прах във въздуха на Марс, отколкото се смяташе досега.
Прашните дяволи отдавна са очаровали Бикел, защото те предоставят прозорец към динамиката на атмосферата на Марс, най-близо до повърхността на планетата - и могат да се видят от орбита.
„Мисля, че е невероятно, че сме в състояние да наблюдаваме и проследяваме движещи се вихрушки от прах на различна планета. Чрез наблюдение на прашни дяволи от орбита можем да научим много неща, като скоростта и посоката на вятъра, които иначе биха били невидими“, каза Бикел.
Анализът на екипа показа, че макар прашни дяволи да се срещат по цялата планета, много от тях са открити в Амазонис Планития, една от най-гладките равнини на Марс, покрита с прах и пясък.
Прашните дяволи се образуват, когато горещ въздух близо до повърхността се издига и върти, събирайки прах по пътя си, каза Бикел.
„Изглежда, че Amazonis Planitia предлага идеалните условия за образуване на прашни дяволи, тъй като е обширен, много равен регион, който получава много светлина през лятото“, каза той.
Екипът също така установи, че прашните дяволи имат сезонност, като интензивна вихрова активност се наблюдава през пролетните и летните месеци както в северното, така и в южното полукълбо. Обикновено вихрите траят само няколко минути и се появяват през деня, между 11:00 и 14:00 часа местно време - подобно на прашните дяволи, които се появяват в сухи, прашни места на Земята през лятото.
Изгодна гледка отгоре
Нито един от орбиталните апарати не е снабден с инструменти, предназначени да измерват скоростта на вятъра на Марс. Но Бикел и екипът му откриха съкровище в нещо, което обикновено би се смятало за неудобство.
И двата орбитални апарата създават изображения, като комбинират изображения от различни канали, които гледат Марс в специфични цветове или посоки. Например, Mars Express може да създаде едно изображение от девет канала за изображения, като може да има закъснения между седем и 19 секунди от един канал към друг.
Така че, ако на Марс има движение, подобно на прашен дявол, това води до забележими „цветни отмествания“ в крайното мозаечно изображение – и начин за проследяване на скоростта и движението на прашните дяволи.
„Чудесно е да видим изследователи, които използват Mars Express и ExoMars (Trace Gas Orbiter) за напълно неочаквани изследвания“, каза в изявление Колин Уилсън, учен от ESA за двата орбитални апарата. Той не е участвал в проучването. „Прахът влияе на всичко на Марс - от местните метеорологични условия до това колко добре можем да правим изображения от орбита. Трудно е да се подцени значението на праховия цикъл.“
Space fact:
— World of Engineering (@engineers_feed) August 24, 2025
Martian winds can reach speeds of about 100 km/h (60 mph) during a dust storm! This would only FEEL like a 13 km/h (8 mph) breeze on Earth though, as Martian atmosphere is only 1.6% as dense as Earth's...
Photo: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona pic.twitter.com/hLoQfxGYko
По-бързите прашни дяволи са склонни да се движат по много прави линии, докато по-бавните прашни дяволи се клатят отляво надясно, каза Бикел.
Предишни измервания на прашните дяволи на Марс показват, че те обикновено имат постоянна скорост под 50 километра в час, с рядък максимум от 100 километра в час. Но последните данни показват много по-висок максимум както за прашните дяволи, така и за ветровете около тях.
„Тези силни, праволинейни ветрове е много вероятно да внесат значително количество прах в марсианската атмосфера – много повече, отколкото се предполагаше досега. Нашите данни показват къде и кога ветровете на Марс изглеждат достатъчно силни, за да повдигнат прах от повърхността“, каза Бикел.
Но атмосферата на Марс е повече от 100 пъти по-тънка от земната, което означава, че дори силните ветрове биха ни се стрували по-скоро като лек бриз. Без солидна атмосфера вятърът няма сила, но на Марс е достатъчен само за да вдигне прах.
„Прашен дявол със сигурност няма да може да ви изрита от краката“, каза Бикел.
Избор на перфектното място за кацане
Въз основа на събраната от тях база данни, изследователите изчисляват, че праховите дяволи са вдигнали съответно между 2200 и 55 000 тона и между 1000 и 25 000 тона прах в северното и южното полукълбо на марсианската атмосфера между 2004 и 2024 г.
Констатациите показват, че климатичните модели за Марс отдавна са подценявали ветровете, които задвижват движението на седиментите на планетата - информация, която е необходима за моделиране на минали условия на древен Марс и за определяне как повърхността му се е развивала с течение на времето, каза д-р Лори Фентън, старши научен сътрудник по планетарни науки в Института SETI в Калифорния. Фентън не е участвал в новото проучване.
„На Марс мобилизирането на пясък и прах е един от най-важните двигатели на модификацията на повърхността (чрез отлагане на седименти и ерозия) и изменението на климата (чрез постоянно променящото се атмосферно прахово натоварване)“, пише Фентън в имейл.
Прахът също остава основен проблем за мисиите, насочени към Марс. Суспендираният марсиански прах може да доведе до прашни бури, обграждащи планетата, феномен, който сложи край на мисията Opportunity през 2019 г. А натрупването на прах върху слънчевите панели на стационарния спускаем модул InSight сложи край на тази мисия през 2022 г.
Понякога праховите вихри могат да бъдат полезни. По случайност, вихрите помогнаха за почистването на прах от слънчевите панели на марсохода Spirit през 2009 г.
Бикел каза, че към каталога ще продължат да се добавят нови изображения от орбитални данни, така че той да може да служи като ресурс за бъдещо планиране на мисии.
„Нашите измервания биха могли да помогнат на учените да разберат вятърните условия на мястото на кацане преди кацане, което би им помогнало да преценят колко прах може да се утаи върху слънчевите панели на марсохода – и следователно колко често трябва да се самопочистват“, каза Бикел.
Данните от новото проучване вече се използват, за да се определи оптималното място за кацане на ровера ExoMars Rosalind Franklin на ESA , който се очаква да кацне на Марс през 2030 г.
Д-р Ралф Лоренц, планетарен учен в Лабораторията по приложна физика на университета „Джонс Хопкинс“, каза, че е вълнуващо да се види цялостна картина на прашните дяволи – явления, които той смята за едни от най-забележителните и интересни характеристики на марсианската атмосфера. Широкият им преглед предоставя важен контекст за бъдещи места за кацане, каза Лоренц, който не е участвал в новото изследване.
„Докато не разберем (прашните дяволи), слънчевата енергия на Марс винаги ще бъде донякъде „несигурна“ в дългосрочен план, нещо особено важно, тъй като очакваме с нетърпение хора на Марс в не толкова далечното бъдеще“, пише Лоренц в имейл.
Новите наблюдения биха могли да помогнат за валидирането и подобряването на метеорологичните и климатичните модели за Марс, което ще гарантира безопасността, издръжливостта и дълголетието на бъдещите мисии, каза д-р Дж. Майкъл Баталио, научен сътрудник в катедрата по науки за Земята и планетата в Йейлския университет. Баталио не е участвал в новото проучване.
Резултатите също така подчертават стойността на наличието на множество дългосрочни набори от данни от различни мисии до Марс – нещо, което е застрашено поради предложените съкращения на бюджета на НАСА, добави Батальо. Изучаването на климата на Марс е важно и за разбирането на Земята, каза той.
„Уникалните условия на Марс предоставят независима лаборатория за сравнение с това как работи времето на Земята, за да се уверим, че имаме възможно най-пълната и обща формулировка на атмосферната динамика. Изучаването на Слънчевата система като цяло не е просто изследване, то ни помага да разберем нашия дом“, пише Баталио в имейл.
