Н а 18 октомври православната църква почита паметта на св. Злата Мъгленска – една от малкото български светии, чието житие е свързано с мъченическа смелост и преданост към Христовата вяра.
Родена в Мъглен (днешна Северна Македония) през XVIII в., Злата се отличавала с благочестие, трудолюбие и състрадание към бедните. Според житието на светицата млад турчин я издебва и отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се омъжи за него.
Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра.
Умира на 18 октомври 1795 г., след като турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове.
В България празникът на св. Злата Мъгленска е особено популярен в Мъгленското и Струмишкото крайбрежие. Хората посещават църкви, палят свещи за здраве и закрила, а на много места се организират курбани.
Съществуват и редица народни поверия
– денят се смята за време на духовна чистота, а работа с ръка или тежки физически усилия се избягва. Смята се също, че дарението на храна на бедни носи благословия и защита за дома.
Имен ден празнуват всички, които носят името Злата
– рядко, но красиво българско женско име, свързано със смелостта и духовната чистота на светицата. Денят е повод семействата да се съберат, да се помолят за здраве и късмет и да отдадат почит на своята покровителка.
Историята на св. Злата Мъгленска напомня за значението на духовната устойчивост и силата на вярата, дори пред лицето на изпитанията. 18 октомври остава символ на смирение, чистота и духовна сила, вдъхновявайки вярващите и днес.
