Почитаме паметта на Св. Йоан Рилски Чудотворец

Б ългарската православна църква почита днес паметта на небесния покровител на българския народ - Св. Йоан Рилски Чудотворец. На 18 август тази година се навършиха 1075 г. от успението /смъртта/ на светеца, предаде БТА.

По традиция в навечерието на празника в основания от светеца манастир

- в Рилската света обител, се извършва всенощно бдение, на което присъстват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник чества и Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", както и многобройните храмове, посветени на светеца.

Преподобният Йоан Рилски е роден през 876 г. в село Скрино,

разположено в гънките на Осоговската планина около река Струма /край Дупница/. Бил е съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Йоан започнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Подтикнат от желание за подвиг, Йоан постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Приел монашество, но не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в пълно уединение, молитви, пост и лишения. Подвизавал се на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планина, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече над хиляда години.

Чудотворец, молитвеник, познал Бога чрез непрестанна молитва, пост и въздържание, Св. Йоан Рилски възпитавал у народа крепка вяра, нелицемерна любов и надежда. Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, за да се види със светеца.

Преди успението си Св. Йоан Рилски се отделил в пещера,

за да може преди края на живота си да се отдаде на пълно съзерцание и молитва. Единственото, останало от светеца, е неговият Завет, който повече от 1000 години служи като пътеводител на монаси, а и на всички вярващи.

Св. Йоан Рилски съставил своя Завет в края на живота си. В уникалния документ светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В завета се казва още: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!".

Църковният празник на Св. Йоан Рилски се отбелязва три пъти в годината.

На 18 август се почита Успението /смъртта/ на светеца. На 19 октомври се отбелязва пренасянето на мощите му от София във Велико Търново, а на 1 юли - връщането на мощите на светеца от Търново в Рилския манастир. И на трите празника почит към Св. Йоан Рилски отдават хиляди богомолци, които се покланят пред чудотворните му мощи, съхранявани в централната манастирска църква.

Днес е и денят на град Перник.

За първи път тържествата по случай празника са отменени, съобщиха от общинската администрация. Решението на местната управа се базира на усложнената епидемична обстановка, след като Перник влезе в "тъмночервената" зона по заболеваемост от COVID-19. Няма да има и търговски площи в центъра на града, за да се избегне допълнително струпване на хора.

Денят ще започне със Света литургия в централния храм,

носещ името на Св. Иван Рилски. Със заповед на директора на Регионалната здравна инспекция бе отменена и тържествената сесия на Общинския съвет, на която трябваше да бъдат удостоени със символите на града новите почетни граждани. Няма да се връчват и плакети на заслужили перничани за принос в областта на образованието, културата, социалните дейности и др.

В галерия "Кракра" гостите и жителите на града

ще могат да видят картините, сътворени от майсторите на четката в 24-тия пленер по живопис, посветен на празника на Перник. Тази година той се състоя в брезнишкото село Слаковци и бе под надслов "Духът на Перник". Произведенията ще останат във фонда на местната художествена галерия.
Още една експозиция ще обогати Деня на Перник. По традиция представителството на СБХ в града е изложило последните си произведения в най-голямата художествена галерия "Любен Гайдаров". Творби на художничката Мариета Савчева пък красят галерия "Арт салон". Вечерната празнична програма ще се излъчва на фейсбук страницата на общината.

Празникът на Перник се отбелязва на 19 октомври,

когато Българската православна църква отдава почит на Св. Йоан Рилски, защото светецът е смятан за покровител на миньорите и на града. За първи път е бил честван през 1903 г. по инициатива на подземните работници, а от 1994 г. е обявен за Ден на града. В навечерието на 19 октомври 2009 г. с литийно шествие в Перник бе донесена частица от мощите на светеца, останала на съхранение в храма "Св. Иван Рилски".

Историята на селището Перник започнала още в средата на VI-ото

хилядолетие пр. Хр. Перник е съвременник на Казанлъшката гробница, на Тракийското съкровище, свидетел е на завоеванията на Александър Македонски, олимпийските игри, твърдят от Регионалния исторически музей. Преди да бъде обявен за град Перник имал парк, в който всяка вечер свирел минният струнен оркестър, театър, добра спортна база, изградени културно-просветни, благотворителни, културни и спортни организации.

Сега Перник се подготвя за сбогуване със създалата го въглищна индустрия. Градът очаква средства от справедливия енергиен преход. Планира се те да бъдат насочени към подобряване на икономическата среда и търсене на алтернативни източници, които да осигурят нормално топлоподаване на перничани. Според заместник-кмета Стефан Кръстев няма семейство в Перник, чийто род да не е свързан по някакъв начин с въгледобива. По думите му обаче перничани отчитат новите енергийни тенденции и са в крак с подготвяната промяна и края на експлоатацията на "черното злато". По време на състоялото се неотдавна честване на 130-ата годишнина на "Мини Перник" рудничарите припомниха подема, който те са дали на българската енергетика и икономика, на българската държава. Също заявиха, че миньорите ще могат да работят достойно и в други браншове.

Върху над 140 000 дка се простират въглищата в Пернишко.

Площите са от витошкото село Кладница, обхващат почти целия Перник и завършват в с. Ярджиловци. Около 400 души сега намират прехрана в най-голямото въгледобивно предприятие "Мин индъстри", което държи концесионните права върху преобладаващата част от Пернишкия каменовъглен басейн. Почти толкова са заетите и в местната "Топлофикация", която се захранва с въглища и осигурява отоплението на над 20 000 абонати. "Перник е най-топлофицираният град и ние не можем без топлоцентрала", смята кметът Станислав Владимиров. Той апелира към обособяване на все повече независими сгради - със собствени мини централи или по-функционални, за да бъдат енерго- и топлонезависими.

Перник чертае перспектива да се обособи като център на кръгова икономика и инвестиции в "зелени" бизнеси с помощта на механизма за справедлив енергиен преход, обобщи заместник-кметът Стефан Кръстев.