Н а 19 август почитаме двама светци, живели в епохи, отдалечени една от друга с тринадесет века. Първият е мъченик от края на III век, а вторият е монах от XVI век.
Свети Андрей е определян като великомъченик. Така се наричат пострадалите при гоненията християни, които били най-твърди в устояването на вярата си в Христос и претърпели много мъчения и смърт.
Андрей бил стратилат, висш военен в римската армия. Той приел спасителната вяра в Иисус Христос и още преди да се покръсти живял според християнските нравствени правила, справедлив и жертвоготовен. Бил любим военачалник и примера му последвали над две хиляди негови войници, които също станали християни. Това се случило по времето на съимператорите Диоклециан и Максимиан.
За да утвърдят единовластието в огромната империя, те решили да наложат единен култ към езическите богове, включително и към императора като божество.
Но християните не се подчинили на тази заповед и срещу тях започнали жестоки гонения. Така през 289 г. много пострадали стратилатът Андрей и неговите войници-християни. Макар да удържали важна победа над нахлуващите от изток перси, те били подложени на изтезания и накрая ги умъртвили, защото не се отказали от вярата в Христос.
Преподобният Теофан Атонски живял през XVI век. Родом от град Янина, той станал монах в атонския манастир Дохиар, после бил избран и за игумен. Но когато племенникът му бил взет от османците за еничар, Теофан отишъл в Цариград и успял да го откупи.
Момчето станало монах в Дохиар, а по-късно заедно с чичо си обновили манастира “Св. Йоан Предтеча” край Бер (Верия), в който се пази главата на св. Климент Охридски. Преподобни Теофан създал и манастира “Св. Архангели” край Негуш (Науса), където просиял в святост и се почита като покровител на града.
