Н а 6 април Българската православна църква почита паметта на свети Евтихий и свети Методий Славянобългарски.
Свети Евтихий живял през VI век. Родом от Мала Азия, той станал монах и после игумен на манастир в град Амасия. Отличавал се с ученост и праведен живот, затова на 40-годишна възраст го избрали за цариградски патриарх. Ръководил църквата с много мъдрост и преданост, председателствал и Петия вселенски събор (553 г). Но по-късно, заради защитата на православната вяра, бил отстранен и заточен от император Юстиниан I в Амасия. Възстановили го на поста след близо 13 години и се упокоил в 582 г.
Славянобългарският учител в християнската вяра свети Методий е по-голям брат на свети Константин-Кирил. Получил добро образование и бил поставен на висок държавен пост, но се отказал от службата и отишъл в манастир в Мала Азия. После заедно двамата братя работили години наред да разпространяват Христовото учение сред различни народи, а в 863 г. били изпратени да просветят във вярата на роден, славянски език народа в Моравското и Панонското княжество.
Светите братя не само проповядвали на народа Христовата вяра, но и превеждали свещените книги заедно с учениците си, най-известни от които са Климент, Горазд, Сава, Наум и Ангеларий. Както и предишните им мисии, тази също имала своите трудности и опасности. Свети Кирил починал в Рим в 869 г., където двамата равноапостоли трябвало да защитят правото на славянските народи да имат просвета на своя език, а не на латински. Останал сам, свети Методий заедно с учениците си продължил общото дело.
Скоро станал жертва на интриги на местното духовенство, бил отстранен от Моравия и заточен в немските земи, дори съден и затворен. След намеса на папата, свети Методий след четири години бил освободен и продължил свещената си дейност до своята смърт на 6 април 885 г. Житието му написал неговият ученик свети Климент Охридски.
