С лед навлизането на Съветската армия и настъпилите събития след преврата на 9 септември 1944 г. политиката нахлува в университета. Достъпът до висшето образование е свободен, но само за тези, които имат бележка от Отечествения фронт за благонадеждни възгледи и произход. Университетски преподаватели, участвали в предишни правителства, са осъдени на смърт, други са отстранени от работа, интернирани и разселени. 20% от местата за студенти са отделени за бивши партизани, политзатворници и участници в съпротивата.
"44-та година започват трудни десетилетия. Новата власт се опитва да превърне Софийския университет в едно обикновено педагогическо училище", разказва пред 5 минути София проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ
До началото на 1949 г. над 1300 студенти са изключени, въведена е съветската система за задочно обучение, а в началото на 50-те години се появяват и работническите факултети – рабфак. Въпреки бруталния политически натиск академичната общност намира сили да се обяви против идеята за демонтиране на статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред централния вход на Ректората и за смяна на патрона на университета св. Климент Охридски.
"Зала 137. Преди 9 септември тука е бил кабинетът на ректора. С пряка връзка към Аулата, на мястото на тази бяла дъска. Тези врати са се отваряли. Имал е балкон, който е гледал на юг. Абсолютно автентичен вид има залата. Камината е работила тогава", казва Борис Ангелов, управител на Ректората
Между 1949-а и 1952 г. са завършени северното и южното крило на Ректората.
100-годишнината на университета е отбелязана тържествено в началото на учебната 1988 г. Малко след това обаче на 3 ноември, в 65-а аудитория на университета е учреден т.нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството – една от първите дисидентски организации в България. Много от учредителите ѝ са представители на университета. След свалянето от власт на партийния и държавен лидер Тодор Живков през ноември 1989 г. се случва и първият от десетилетия неконтролиран от БКП избор на ректор на Софийския университет. Започва времето на студентските стачки и протести.
"Емблематичната 272 аудитория – място за стачки, място, на което студентите се срещнаха с Митеран, място, в което и последната стачка 2013 година бяха окупирали студентите. Емблематично място за университета, което е свързано не само със стачки, концерти на СДС имаше тука в зората на демокрацията", разказва Борис Ангелов, управител на Ректората:
"Тази история показва накъде ще се развива университетът и в бъдеще. Той, разбира се, трябва да бъде важен образователен и научен център. Разбира се, че трябва да бъде културно средище, но наред с това винаги е място, където се коват политики, раждат се идеи и коректив на всяка власт", разказва проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ:
Днес Алма Матер, както е наричан университетът от своите четвърт милион възпитаници и стотици достойни преподаватели, е единственият български университет в класацията на 1000-та най-добри университета в света. Най-големият и престижен научноизследователски център в страната!
"Поколенията професори, преподаватели, студенти, служители, които са отдали живота си в университета, които всъщност са живели тука. И поглеждайки човек сградата, вижда, че тази сграда е изпълнена със съдържание, разбира, че хората, които живеят в нея, които работят в нея, са тези, които я изпълват с дух, със смисъл и със съдържание", разказва Борис Ангелов, управител на Ректората.
Вижте и първата част на историята на Софийския университет
