О тдаваме почит на един от най-великите българи в историята ни - Христо Ботев, както и на героите, които са дали живота си за свободата на България.
Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Интересно е, че съществуват и други хипотези за родното му място, които по-късно се отхвърлят от изследователи.
След като завършва обучението си, известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
На 27 години Ботев пише във в. "Знаме":
"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град. Известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20-21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.
И след напускането на БРЦК Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и Стоян Заимов. Междувременно БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 година дейността му замира.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода.
От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през няколко села, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия.
То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.
На 20 май 1876 г., (по стар стил) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
По традиция на 2 юни точно в 12:00 ч. ще бъдат пуснати сирените в страната, а с две минути мълчание ще бъде отдадена почит.
При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната (с изключение на влаковете) следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.
Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
