А х, животът на открити вълни: място, където можете да се отпуснете, да се откъснете от всичко и да наблюдавате света - буквално.
Милиони пътници обичат круизите именно заради съчетанието на отдалеченост и комфорт. Но това, което е така необходимата почивка от реалния свят, когато се чувствате добре, може да се окаже по-сложно, ако се разболеете или претърпите инцидент на борда.
Ако си счупите крак на стотици километри от най-близката болница или получите инфаркт, може би няма да сте толкова доволни, че сте в морето.
Разбира се, на всеки круизен кораб има медицински център, но колко голям е той и какво правят там? Дали лекарите са общопрактикуващи или по-скоро прилича на спешна помощ? И ако се случи най-лошото - какво се случва, ако някой пътник умре на борда?
Д-р Александър Дурович, който през последните 20 години е работил като лекар на круизни кораби, казва, че животът на лекаря в открито море е много различен от този на сушата.
„Гледайки „Лодката на любовта“, си мислите, че просто обикаляте, вечеряте и пиете с гостите, но всъщност не е така. Това е работа, изпълнена със стрес и отговорност. Медицинската страна може да бъде много взискателна. Повечето от това, което правим на големите круизни кораби, е спешна помощ, като в Бърза помощ, но ние сме и общопрактикуващи лекари за екипажа и се грижим за хронични медицински нужди“, казва той.
Ейми Уайт, директор на медицинските операции на Vikand, която осигурява медицински услуги за над 150 кораба на 33 круизни линии, казва, че персоналът се подбира така, че да има опит в спешната медицина от поне три години.
„Причината е, че можете да имате всякакви видове спешни медицински случаи на борда. За това е необходим висококвалифициран персонал. Много кораби имат един лекар, така че вие сте това, няма друг резервен вариант освен нас на брега. Така че трябва да можете да работите сами", казва тя.
Другото нещо, за което ще бъдете изпитани преди качване на борда, е начинът ви на общуване, казва Уайт.
„На корабите трябва да имате гостоприемство - гостите винаги са прави“, казва тя.
Дурович работи 13 години в родната си Черна гора, преди да се насочи към круизните кораби. Прекарва две години в MSC и 17 години в Carnival. В момента е поел работа, която не прилича на никоя друга в бранша: той е единственият лекар на борда на Villa Vie Odyssey, кораб, който обикаля света на тригодишно пътешествие.
Междувременно Уайт започва работа като медицинска сестра в спешните отделения в родната си Южна Африка и е привлечен към круизните кораби от двама колеги, „които са били на кораби и постоянно са говорили за това“. През 2012 г. тя се присъединява към Royal Caribbean като медицинска сестра, след това се премества във Viking, където достига до ролята на медицинска сестра на флота, преди да се присъедини към Vikand като мениджър на медицинските операции.
Независимо дали круизът е за три години или за три дни, настройката обикновено е една и съща, като се използват насоките, изложени от Американския колеж на лекарите по спешна помощ (ACEP).
Круизните линии, които са членове на CLIA, Международната асоциация на круизните линии, трябва да разполагат с поне един медицински специалист на борда 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, както и с две медицински стаи, едната от които трябва да е за интензивно лечение. Те трябва да разполагат и с бордово оборудване за наблюдение на жизнените показатели.
На много от големите круизни кораби има поне още един лекар, както и малък екип от медицински сестри, макар че това зависи по-скоро от политиката на компанията, отколкото от законовите изисквания. Уайт го сравнява с „малък общински отдел за спешна помощ или спешно отделение - имаме зона за лечение, едно или две интензивни отделения с апарат за изкуствена вентилация, възможност за наблюдение на сърдечната дейност и дефибрилатор“.
От 2026 г. възможностите за ултразвук също ще бъдат задължителни за корабите на членовете на CLIA.
Големите круизни кораби разполагат и с морга на борда, когато се случи най-лошото.
Екипът на борда се подпомага от персонал на брега, включително лекари с богат опит в областта на спешната медицина.
„Големите компании - Carnival, Royal Caribbean, MSC - имат медицински отдел в офиса, който ви оказва пълна подкрепа“, казва Дурович. По-малките круизни компании, като Villa Vie, работят с външни доставчици, за да получат същите услуги. Vikand е една от тези компании, която предоставя медицински услуги за над 150 кораба на 33 круизни линии, включително персонал на борда и екип на място, който помага с логистиката.
След това има капитан на кораба, който в крайна сметка отговаря за всички души на борда. Той се включва в логистиката, ако трябва да се разтовари пациент или в случай на смърт на борда.
Но иначе медицинският екип е сам в морето.
За Дурович работата на круизен кораб е чудесна комбинация от адреналинова спешна медицина и обща практика, където лекарите могат да изградят връзка с пациентите си. Докато повечето взаимодействия с пътниците са от спешно естество, когато става въпрос за работа с екипажа, лекарите на борда се превръщат в общопрактикуващи лекари, които им помагат при хронични заболявания, изграждат връзка и дори наблюдават психичното им здраве. Такъв е случаят и на кораба Villa Vie, където някои пътници планират да останат, докато са физически способни.
Огромното мнозинство от случаите, които лекарите на круизите виждат, обаче са спешни.
„Основното нещо са дихателните проблеми, но всичко може да възникне. Инфаркт, сърдечна недостатъчност, сърдечен арест. Инсулти, наранявания, счупвания на кости, наранявания на гръбначния стълб и наранявания на главата. Подобно е на всяка спешна помощ по света, а някои кораби могат да бъдат много натоварени“, казва Дурович.
Той казва, че на големите кораби лекарите са склонни да се справят с около един смъртен случай на круиз, докато Уайт смята, че е поне един на тримесечие.
„Това е доста често срещано явление - по-често при линиите с по-възрастни пътници“, казва тя.
Уайт казва, че докато спешната медицина на сушата обикновено включва много инциденти, на кораба натоварването е различно.
„Не е задължително да е травма - видяхме много пациенти с хронични сърдечни заболявания с остра сърдечна недостатъчност“, казва тя, като си спомня как й се е налагало да поставя пациенти на вентилатори в дните си на кораба.
Другото нещо, което виждат много, е стомашен грип и респираторни заболявания - не е голям проблем на сушата, но е от решаващо значение за овладяването им на борда. „Идваш в спешното отделение с диария, поставяме ти капки и те изпращаме вкъщи. На кораба ви изолират за 48 часа. Такива неща не се преподават в училището за медицински сестри“, казва Уайт.
За Дурович ранният му опит с MSC Cruises, когато тя все още е млада компания с няколко кораба, го е научил колко изобретателни могат да бъдат корабните лекари.
„Видях мащаба на медицината, която можеш да правиш на кораба, с подкрепа от сушата. Нямаш компютърна томография, намираш се насред океана и трябва да стабилизираш пациента достатъчно дълго, за да стигнеш до следващото пристанище или да го прехвърлиш с хеликоптер до лечебно заведение на сушата“, казва той.
И така, какво се случва, ако претърпите инцидент или се почувствате зле на борда - и дали шансовете ви за възстановяване са толкова добри, колкото на сушата?
Какво всъщност се случва под палубата?
Първо, надяваме се, че сте си купили застраховка за пътуване, защото медицинската помощ на круизен кораб е скъпа. Уверете се, че полицата ви включва покритие за круиз, което обикновено струва малко повече, и че в нея са описани всички страни, в които ще спирате на пристанище.
„Вероятността да се разболеете по време на круиз е малка, но когато пътувате - и по въздух, и по суша - винаги има вероятност това да се случи“, казва Адам Култър, изпълнителен редактор в Cruise Critic, на когото се е наложило да ползва медицинско заведение на борда само веднъж - за слънчево изгаряне на член на семейството.
По всяко време на денонощието можете да се обадите за помощ - законът задължава корабите да разполагат с поне един член на медицинския екип, който да е на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Ако имате възможност, ще се насочите към медицинския център, който обикновено се намира на долната палуба. Ако не сте в състояние да се движите, персоналът (обикновено медицинските сестри, казва Уайт) може да дойде и да ви види в каютата ви и да ви помогне да се прехвърлите на долния етаж - някои членове на екипа по поддръжката на всеки кораб също са обучени да бъдат спешни транспортьори и да реагират на реанимация, като свалят клиентите на табла или носилки на долния етаж.
Може да се обърнете към лекар веднага или медицинската сестра може да ви запише за преглед, като понякога прави кръвни изследвания, за да може да подготви резултатите, докато лекарят дойде.
Да, кръвни тестове. Въпреки че медицинските центрове на корабите са малки, те могат да провеждат множество изследвания - от кръвни до рентгенови - и да извършват малки операции, да слагат гипс на счупени кости, да поставят катетри и дори да интубират и поставят пациенти на апарат за изкуствено дишане. Те могат да надуват отново колабирали бели дробове и да стабилизират сърдечни пристъпи. Могат дори да извършват кръвопреливане, като призовават по високоговорителите за доброволни донори сред останалите пътници. „Ще се изненадате какви неща можем да правим“, казва Дурович.
Хирургията обаче не е възможна. Пациентите, които се нуждаят от това, трябва да бъдат свалени от кораба и да бъдат преместени в медицинско заведение на сушата.
Дори при сравнително лесни операции логистиката може да бъде трудна. При спукан апендикс например лекарите могат да ви дадат антибиотици и да ви стабилизират с обезболяващи лекарства, след което да ви евакуират до най-близкия медицински център на брега за компютърна томография и операция.
Но пренасянето на пациенти на брега изисква планиране. Медицинските екипи на брега помагат, казва Дурович. „Те работят с вас по най-добрия маршрут, координират се с навигационния екип, за да видят къде може да се отклони корабът, както и с метеорологичните условия - хеликоптерът не може да лети, ако има прах или ако е твърде ветровито.“
Капитанът има последната дума по отношение на логистиката, като поддържа връзка с най-близката брегова охрана. Ако корабът е в морето, в зависимост от ситуацията (както на пациента, така и на кораба), той може да направи отклонение, за да разтовари пациента с пилотирана лодка или хеликоптер, ако времето е от съществено значение. Тук застраховката за пътуване става изключително важна - защото сметката ще бъде изпратена на пациента.
„Не мога да обясня колко много хора, които се нуждаят от хеликоптер, нямат медицинска застраховка. Много е важно да го направите - зависи къде се намирате, но цената може да достигне до 50 000 долара.“ И макар че пътниците могат да откажат, тя казва: „Те трябва да разберат какви са рисковете, ако не ви свалим от кораба“, казва Уайт.
Сърдечни пристъпи в морето
Сърдечният арест е един от най-честите инциденти, с които медицинските екипи се сблъскват на борда, но макар че сърдечните пристъпи в морето звучат като рецепта за катастрофа, те често могат да спасят живота на пациентите. Екипите не могат да направят ангиограма на борда - но и не всички болници могат, казва Уайт. Това, което могат да направят, е да прилагат тромболитици - лекарства, които разбиват съсирека в случай на инсулт или сърдечен удар. „Можем да намалим по-нататъшните щети“, преди пациентите да бъдат прехвърлени на брега, ако е необходимо, казва тя. Същото важи и за инсулт или кръвоизлив.
Дори обикновени злополуки и наранявания могат да бъдат възстановени на борда - екипите могат да направят рентгенова снимка, след което да шинират, да стабилизират фрактури и дори да правят пълни гипсови превръзки. „Ако става въпрос за фрактура на бедрена кост, имаме тракционна шина - можем да ви позиционираме правилно и да ви изведем в следващото свободно пристанище. Същото е и при фрактура на тазобедрената става“, казва Уайт.
Смърт на борда
Разбира се, понякога се случва немислимото и някой пътник умира. Градските митове са многобройни - предполага се, че внезапното навлизане на сладолед в менюто означава, че някой е умрял и тялото му е било съхранено във фризера.
Шокиращо е, че това наистина е било така допреди около 40 години, казва Уайт. „Преди да има морги, те са ги поставяли в хладилника за сладолед.“
Сега обаче повечето кораби разполагат с морга, с изключение на експедиционните кораби, които рядко имат място. „Понякога тялото се поставя навън, когато нямате земя в продължение на три дни или [възможност за] хеликоптер“, казва тя.
Днес, казва Дурович, има строги процедури за смъртните случаи на пътници.
Медицинският екип трябва незабавно да информира капитана, както и медицинския екип в морето. Те трябва да изкъпят тялото и да уведомят властите на сушата. В САЩ това означава бреговата охрана и Центъра за контрол на заболяванията, казва Дурович.
„Те решават какво да правят. Понякога на борда се качват съдебни лекари и вземат тялото за аутопсия. Това зависи от всеки отделен случай.“
Охраната на тялото се засилва, докато то почива в бордовата морга. Уайт допълва, че обикновено полицията се качва на кораба в следващото пристанище, за да направи записки и понякога да разпита лекаря.
„Но никога не съм била на кораб, на който има подозрения“, казва тя.
Местните погребални агенции обикновено разтоварват тялото в пристанището, тъй като повечето власти не позволяват на корабите да отплават с тяло на борда. Единственото изключение, казва тя, е ако става въпрос за обратен круиз между САЩ и Мексико, когато може да им бъде разрешено да напуснат Мексико, за да върнат тялото на американски гражданин в Щатите.
Но преди всичко това, казва Уайт, има минута мълчание. „Очевидно лекарят обявява смъртта, но за повечето медицински екипи човекът получава известно уважение. Преди да се подготви тялото, има момент на мълчание.“
Ако човекът е претърпял злополука, те трябва да запазят всички медицински изделия, използвани при пациента, като свидетелство за усилията им за възстановяване. Ако, както обикновено се случва, става дума за естествена смърт, те се отнасят в моргата.
„Има много администрация, а също и разговори със семейството, ако то не е там на борда. Връзките с гостите се грижат добре за семейството, като организират полети или консултации за травми, ако искат да останат на борда. А ако някой от екипажа се нуждае от психиатрична подкрепа - защото понякога именно екипажът прохожда - ние осигуряваме психиатрична подкрепа и на екипажа“, казва Уайт.
И въпреки че съзнанието ви може да се насочи направо към холивудския сценарий за пътник, който умира от инфекциозно заболяване, Дурович казва, че за 20-те му години в бранша това никога не се е случвало (въпреки че от началото на пандемията е имал няколко пациенти в критично състояние с Covid). Всички смъртни случаи, с които се е занимавал, са били от естествени причини.
„Това не е приятно усещане за целия кораб. Корабите трябва да са места за забавление, където хората да се наслаждават на почивката си. Всяко подобно събитие е наистина стресиращо за всички - но поне ние медиците имаме обучение“, казва той за смъртта на борда.
Той казва, че справянето със сърдечен арест е най-стресиращото събитие за него и екипа му. „Понякога се справяш, понякога не“, казва той за изкуственото дишане.
Уайт никога не е забравил една от загубите си на борда. Веднъж й се наложило да се справи с мъж, който бил на круиз за 40-годишнината от сватбата си, когато получил сърдечен арест. „Всичко, което искаше да направи, беше да види Панамския канал, а ние го бяхме напуснали предишния ден“, казва тя, а в гласа ѝ все още звучи емоция. „Беше само няколко минути преди новогодишната нощ. Оживихме го, но не го върнахме.“
Екипаж за почистване на обриви и диабет
Въпреки че инцидентите с пътници могат да бъдат най-драматичните задължения за лекаря на круизен кораб, не по-малко важна е общата практика за екипажа - от дългосрочна подкрепа за хронични заболявания като диабет и хипертония до остри проблеми - „Имаме много екипи от кухнята, които имат обриви от химикалите, които използват за почистване, а те почистват през цялото време“, казва Уайт.
Дурович казва, че екипажът може да получи онлайн психологическа помощ онлайн, както и оценка в пристанищата на спиране.
„Да си на море е много самотно - пропускаш много неща. Майка ми се разболя тежко и ми отне три дни да се прибера у дома. Намираш се в морето и нищо не можеш да направиш. Аз стигнах до нея - но мнозина не успяват“, казва Уайт.
Тя казва, че събирането на добър екип е от решаващо значение: „На корабите трябва да се научиш на много повече неща, отколкото само на медицина.“ А екипите са склонни да се привързват към останалите членове на екипажа. „Медицинските партита на екипажа са най-добрите“, казва тя. „Слагате неща в спринцовки и се обличате като медицински сестри.“
Бързото темпо, отдалечеността от приятелите и семейството не са за всеки, но Дурович не бърза да се откаже.
„Хората казват, че е време да се върна у дома, и накрая ще го направя, но научавам много за това какво правят хората по света“, казва той.
„Винаги има какво да вземеш със себе си.“
Пациентите му по време на настоящото тригодишно плаване се надяват той да стигне до края на собствената си одисея.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
