О бещаващият художник Ричард Дад убил баща си през лятото на 1843 г. Той бил задържан като „престъпник лунатик“, но продължил да рисува по време на затвора. Запомнен е като един от най-успешните художници на Викторианската епоха.
„В края на 1830-те и началото на 1840-те години, Ричард Дад бил един умен, млад мъж“, казва Виктория Нортууд, директор на Музея на ума в болница Бетлем в Южен Лондон.
Музеят е домакин на голяма ретроспекция на изкуството на Дад - с творби от преди и след задържането му.
„ Дад загубил майка си, когато бил малък и баща му се оженил повторно“, обяснява Нортууд. „Първоначално живеели Чатъм в Кент, но после се преместили в Лондон.
„През 20-те му години негови неща вече били показвани в Кралската академия.“
Today is Richard Dadd's 200th bday, so we will be tweeting about Dadd & his works all week. To get us started, here's a Self Portrait (1841) pic.twitter.com/4CUPQbVw74
— Bethlem Museum of the Mind (@bethlemmuseum) August 1, 2017
Дад скицирал автопортрета по-горе през 1841 г. и горе-долу по същото време създал това изображение на пакостливия елфски герой на Шекспир, Пък, от "Сън в лятна нощ".
Richard Dadd "PUCK". pic.twitter.com/jemKStDA5s
— Carlos Alberto Heredia G. (@tallerdeloido) January 26, 2022
На следващата година Дад бил помолен от сър Томас Филипс - уелски адвокат и политик - да документира голямото му турне из Европа и части от Близкия изток.
Тук Дад изобразил Филипс в традиционно турско облекло.
Richard Dadd, 1.08. 1817 -1886, English Victorian painter, Portrait of Sir Thomas Phillips in Turkish Dress, 1842 pic.twitter.com/J1f5YKwjgV
— Gjeraqina Ukshini (@gjeni_u) August 1, 2016
„Обиколката била динамична и вдъхновяваща за Дад“, казва Нортууд.
Той описвал техните пътувания в тетрадки изпъстрени със скици, които планирал да превърне в детайлни картини при завръщането си у дома.
Portrait studies of figures in oriental costumes
— amani (@Aurorraz_) August 18, 2023
Richard Dadd
1842 pic.twitter.com/ry1eyhQYyK
Дад се върнал от голямото турне през 1843 г., по-рано от планираното.
Нещата обаче не били добре. Приятелите и семейството му подозирали, че е получил топлинен удар или някакъв вид психическа криза. Той се върнал с баща си в дома от детството му в Кент. Именно там, докато се разхождали в Кобъм Парк близо до Грейвсенд, той убил баща си.
Дад вярвал, че е син на египетския бог Озирис, а баща му бил измамник.
Той избягал във Франция, но бил хванат.
Did you see last week's #TBT featuring the women's gallery at The Royal Hospital of Bethlehem? This week check out the men's gallery from 1800! If you would like to see more images go to our digital repository: https://t.co/QOjwMGsGXW https://t.co/FT4nNBTWDK pic.twitter.com/mQ8HIFQCkV
— CU Anschutz Strauss Health Sciences Library (@StraussLibrary) August 22, 2019
Дад така и не бил изправен пред съда, а вместо това бил изпратен - като "престъпник лунатик" - направо в болницата Витлеем, която по това време се намирала на сегашното място на Имперския военен музей в Южен Лондон.
Изображението по-горе, първоначално публикувано в Illustrated London News, показва какви са били условията за Дад във Витлеем от началото на 1850-те.
Виктория Нортууд каза, че когато Дед за първи път пристигнал там, в средата на 1840-те години, животът в болницата бил труден.
Но през следващото десетилетие се наблюдавали значителни подобрения в условията за някои пациенти благодарение на практическия подход на сър Уилям Чарлз Худ - първият постоянно пребиваващ в болницата лекар.
Благодарение на Худ Дад можел да продължи да рисува.
Richard Dadd's work is fascinating. Check it out. https://t.co/dUQ7K8kPWj
— V°👓 (@janeeyre227) May 12, 2019
Снимката по-горе - една от десетките, заснети от фотографа Хенри Херинг на пациенти от Витлеем - показва Ричард Дад, който работи върху картина, наречена “Противоречие”.
Следващите три изображения идват от поредицата “Страстите на Дад”, която разглежда човешките състояния и емоции.
Рисунките на Дад за “Незначителност” или “Самопрезрение” изобразяват нисък, добре облечен мъж, който носи папка с произведения на изкуството на г-н Крейън, майстора на рисуването.
Sketch to Illustrate the Passions. Insignificance or Self Contempt
— Fustbariclation (@fustbariclation) July 13, 2020
- Richard Dadd 1817 - 1886 pic.twitter.com/mIZ5KGgQGW
До него “Агония” - Raving Madness показва стереотипен викториански възглед за "луд" човек. „Това не са били условията, при които Дад живял“, каза Нортууд.
Sketch to Illustrate the Passions - Agony - Raving Madness (1854) by Richard Dadd @bethlemmuseum - this image was based on stereotype, rather than what the artist would have witnessed during his time as a patient at Bethlem hospital. pic.twitter.com/uX8uBQAPpW
— Our_Objects (@our_objects) May 15, 2018
„Тази гробница в гората е доста красива“, продължава тя.
Friends @BethlemGallery Info & Shows
— Ralph Chan (@JackofOle) October 25, 2015
Sketch to illustrate the passions - Grief or Sorrow by Richard Dadd pic.twitter.com/1sPFDz46hU
Това е интерпретацията на Дад за скръбта.
Тази следващата рисунка е една от най-известните на Дад - нарича се “Скица на идея за лудата Джейн”.
Виктория Нортууд каза, че според някои героят в акварела - макар и базиран на стихотворение за жена, която губи ума си - може да е самият Дад.
Замъкът Рочестър, който е близо до мястото, където е пораснал, може да се види в долния десен ъгъл на картината.
"Sketch of an Idea for Crazy Jane" by Richard Dadd
— Tatiana Fajardo (@Tatiana19796) January 7, 2023
Dadd’s Sketch depicts his interpretation of the character from the ballad ‘Poor Crazy Jane’, in which a passer-by encounters a servant girl who has been abandoned by her lover and is wandering lost and mad https://t.co/4X47XSsskd pic.twitter.com/y6N20XZcTT
В средата на 1860 г. Ричард Дад бил преместен от Витлеем в новопостроената лудница в Бродмур в Бъркшър.
Той останал там до смъртта си през 1886 г.
„Леченията на психичните разстройства от средата на XIX-ти век били примитивни“, каза Нортууд. „Имало успокоителни, но не се прилагали терапиите, които използваме днес с говорене и много други методи.“
На Дад било позволено да продължи да рисува в новия си дом. Той създал редица симпатични портрети на тези, които се грижели за него - не само лекари, но и на санитарите и сестрите.
Последната творба на Ричард Дад е маслена картина, за която се твърди, че на нея е изобразен д-р Уилям Ориндж - началник на Бродмур от 1870 г. Но наскоро се появиха негови снимки на, които поставят под съмнение самоличността на този човек.
„Важно е да се отбележи“, каза Виктория Нортууд, „че не се забелязва драматична промяна в работата на Ричард Дад, след като се е разболял“.
"След затварянето му светът му станал много ограничен. Той не се срещал с други художници. И въпреки това той все още чувствал необходимостта и бил способен да твори."
