П роблемът с микропластмасата не изчезва. Тези миниатюрни фрагменти от пластмасово замърсяване вече са се появявали в белите ни дробове, в древни скали и в бутилирана вода. Ново проучване разкрива до каква степен те проникват и в мозъка.
Международен екип от учени изследва обонятелните луковици - масиви от мозъчна тъкан, които приемат информация за миризмите от носа - на 15 починали хора и открива наличие на микропластмаса в 8 от тях.
Изследователите и преди са откривали микропластмаса в мозъчни кръвни съсиреци, но това е първото публикувано проучване, което открива материала в истинска мозъчна тъкан. Друго подобно изследване в момента е в процес на експертна оценка.
„Макар че микропластмаси са откривани в различни човешки тъкани, присъствието им в човешкия мозък не е документирано, което повдига важни въпроси относно потенциалните невротоксични ефекти и механизмите, по които микропластмасите могат да достигнат до мозъчните тъкани“, пишат изследователите в публикувания си документ.
Scientists have found microplastics in human brain tissue.
— Yale Environment 360 (@YaleE360) August 22, 2024
Read more @YaleE360: https://t.co/693aCNCiKN pic.twitter.com/17xOaKxAd4
Изследователите отбелязват, че най-разпространените форми са частици и влакна, а най-разпространеният полимер е полипропиленът: това е една от най-широко използваните пластмаси, която се среща във всичко - от опаковки до автомобилни части и медицински изделия. Размерите на частиците варират от 5,5 микрометра до 26,4 микрометра, което е не повече от една четвърт от ширината на средния човешки косъм.
Предишни изследвания установиха, че частиците от замърсяването на въздуха си проправят път по обонятелния път - последното проучване показва, че микропластмасата може да използва същия път към мозъка, през малки дупчици в крибриформената плочка (точно под обонятелната луковица).
„Идентифицирането на микропластмаси в носа, а сега и в обонятелната луковица, заедно с уязвимите анатомични пътища, засилва схващането, че обонятелният път е важно място за проникване на екзогенни частици в мозъка“, пишат изследователите.
Въпреки всички тези рискове и въздействия върху здравето, изглежда не можем да намалим зависимостта си от пластмасите. Въпреки продължаващите усилия за производство на пластмаса, която е по-биоразградима, факт е, че производството на пластмаса се е удвоило през последните 20 години.
#Exclusive: Researchers Discover #Microplastics in Human #Brain‼️❤️
— Jasmine (@morningjasmine2) September 19, 2024
Full video: https://t.co/VcFglliJ33 pic.twitter.com/pfOEjQWZGL
Все още не е ясно какви щети могат да нанесат тези микропластмаси на собственото ни здраве, но все пак е сигурно, че увеличаването на концентрацията на синтетичен материал в мозъка не е добра новина. Въз основа на последните изследвания е вероятно увреждане на невроните и повишен риск от невронни нарушения.
Трябва да се има предвид и връзката с носа. Връзката между замърсяването на въздуха и когнитивните проблеми вече е добре установена и ако микропластмасите си проправят път в носните ни проходи, това вероятно ще влоши нещата.
„Някои невродегенеративни заболявания, като например болестта на Паркинсон, изглежда имат връзка с аномалии в носа като първоначални симптоми“, пишат изследователите.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
