У чените вярват, че може да има потенциални форми на живот, които произвеждат амоняк в облаците на Венера и които са „много различни от всичко, което сме виждали“.
Безцветният газ, съединение от азот и водород, може да е показателен за химични реакции, които биха направили планетата, която се намира на 47,34 милиона километра от Земята, по-обитаема за извънземен живот.
Русия и НАСА подготвят съвместна мисия на Венера
На нашата планета амонякът е често срещан остатъчен отпадък от водни организми. Присъствието му в горната атмосфера на Венера озадачава астрономите от 70-те години на миналия век,
учените вярват, че не би трябвало той да се произвежда от никоя известна на човечеството сила.
Самата планета Венера е толкова гореща, че е немислимо да има форми на живот на нея и ако има живот в облаците ѝ, това вероятно са микроби като земните бактерии, макар и с химически състав, различен от този, който сме виждали на нашата планета или дори от този, който би бил на съседните планети като Марс.
Защо на Земята има живот, а на „близнака“ ѝ няма
Това е така, защото животът на Марс е по-вероятно да бъде подобен на този на Земята и така учените имат по-добра представа какво да очакват. Венера, от друга страна, не прилича на никоя друга планета в Слънчевата система.
В ново проучване изследователи от университета в Кардиф, Масачузетския технологичен институт и университета в Кеймбридж моделираха набор от химични процеси, за да покажат, че ако наистина присъства амоняк, той ще предизвика каскада от химични реакции, които ще неутрализират околните капчици сярна киселина.
Ако това се случи,
киселинността на облаците би спаднала от -11 до нула;
в скалата на pH това остава невероятно киселинна среда, но тази киселинност би била на ниво, което животът би могъл да понесе. На Земята има форми на живот, които произвеждат амоняк, за да неутрализират предизвикателната среда, в която се намират.
Директорът на НАСА Бил Нелсън: Не сме сами във Вселената
„Знаем, че животът може да расте в киселинна среда на Земята, но в нищо толкова киселинно, колкото се смяташе, че са облаците на Венера. Но ако нещо прави амоняк в облаците, това ще неутрализира част от капчиците, което ще направи тези облаци потенциално обитаеми“, каза съавторът на изследването д-р Уилям Бейнс от Училището по физика и астрономия на университета в Кардиф.
Учените стигат дотам, че да предложат като
най-правдоподобно обяснение, че произходът на амоняка е биологичен, а не дело на естествени сили
като светкавици или вулканични изригвания.
Учени: Изследването на космоса заплашва с инвазия на извънземни вируси
„Шансовете да има живот на Венера са много малки“, каза д-р Бейнс, който остава скептичен, че тези въпроси могат да бъдат обяснени с наличието на извънземен живот. Това обаче може да се дължи на огромното несъответствие между живота на Венера и живота на Земята.
