Нишкото споразумение - 96г. по-късно

П ървата световна война се увенчава с фатален край за българската държава.

Тази развръзка на събитията води до възстановяване на дейността на организацията на ВМРО през 1919г.

Като използват български бази на територията на Пиринска Македония, те водят революционни борби срещу сръбската и гръцката власт съответно във Вардарска и Егейска Македония.

Отговорът на Кралството на сърби, хървати и словенци е дипломатически натиск и искане за ограничаване на дейността на ВМРО.

През ноември 1922г. българският министър-председател Александър Стамболийски посещава Белград и дава предложение да бъдат обсъдени всички спорни въпроси между двете страни.

На 14 ноември 1922г. българската делегация в столицата на КСХС връчва официално предложение за свикване на смесена комисия, която да преразгледа всички предварително уговорени опорни точки.

Представителството на КСХС одобрява тази идея на 15 декември и предлага комисията да бъде съставена от официални лица от министерствата на външните и вътрешните работи, правосъдието, финансите и войната.

През следващите месеци обаче първоначалната идея за конференцията се променя и мащабът ѝ значително се стеснява.

Конференцията е открита на 1 март 1923г. в Ниш и продължава до 17 март.

Българската делегация е оглавена от генерал-щабния полковник Стефан Нойков, а сръбската от началника на отдел „Обществена безопасност” при Министерството на вътрешните работи Живоин-Жика Лазич.

Основната цел на дипломатичната среща е нормализиране на положението по сръбско-българската граница в Македония във връзка с дейността на ВМРО.

Опитите на българската страна да постави въпроса за едно по-мирно и дипломатично разрешаване на проблема са категорично отхвърлени.

Представителите на КСХС свеждат обсъжданията до тяхната техническа и формална част и уреждането на въпроса за пазенето на границите и отговорността на българската държава за преминаването на четите на ВМРО.

Нойков неведнъж се опитва да посочи, че същината на проблема се корени в самата Македония, но тъй като конференцията на няколко пъти е обречена на провал, министър-председателят Александър Стамболийски е принуден да приеме условията на КСХС с някои малки редакционни поправки.

С подписаното на 23 март 1923г. Нишко споразумение България „се наема да ликвидира базите на ВМРО на своя територия и да оказва съдействие на югославските гранични органи при охраната на границата срещу четите“.

В спогодбата влизат уточнения относно охраната на сръбско-българската граница, мерките, които ще се предприемат при нелегалното ѝ преминаване, изсичането на растителността край пограничните райони.

Сръбската страна също така не поема отговорност за промените в положението на населението във Вардарския дял на Македония.

На практика голяма част от уговорките в Нишкото споразумение остават само на хартия, тъй като дейността на ВМРО не е изцяло прекратена.

Във вътрешнополитически план спогодбата от Ниш е приета негативно от всички опозиционни сили, не само от страна на ВМРО.

В страната се разпалват негативни настроения срещу правителството на БЗНС и следват редица писмени и устни нападки срещу Александър Стамболийски и неговите поддръжници.

Според много историци и експерти подписването на Нишката спогодба е голяма политическа грешка от страна на управляващото правителство.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.