Т ой е най-противоречивата фигура в съвременната сръбска история, а 13 години след смъртта му продължава да се говори за него и делата му, оставили дълбок отпечатък върху историята на Балканския полуостров.
Слободан Милошевич е роден на 20 август 1941г. в Пожаревац, град в източната част на Сърбия. На 18-годишна възраст постъпва в Югославската комунистическа партия. През 1964г. се дипломира във факултета по право към Белградския университет.
Година по-късно Милошевич се жени за приятелката си от детство Миряна Маркович, от която има две деца – Марко и Мария.
Кариерата на Слободан започва в компанията „Техногаз”, където по това време работи и друг представител на комунистическата партия в страната – Иван Стамболич.
Милошевич постепенно се изкачва до позицията на генерален директор, но през 1983г. се отказва от тази длъжност, за да се посвети изцяло на политическата си кариера. Една година по-късно Слободан става първи секретар на градския комитет на комунистическата партия в Белград.
През май 1986г. Милошевич официално поема властта, след като е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската комунистическа партия. Югославският политик е бил категоричен противник на перестройката на Горбачов и се е опитвал да прекрати разпространението ѝ на Балканите.
В началото на 1989г. Слободан Милошевич е предложен за министър-председател на СФРЮ, но не успява да се пребори с хърватския представител Анте Маркович. Само година след това обаче Милошевич е избран за президент на Сърбия.
Само няколко месеца по-рано, през юни 1989г., на празненство по случай 600-ната годишната от Косовската битка, Слободан произнася тържествена реч, в която говори за сръбското водачество над народите в рамките на Югославия.
Ето някои цитати от речта на Милошевич по случай годишнината от Косовската битка:
„В Сърбия никога не са живели само сърби. Днес, тук живеят и граждани на други народи. Това не е минус за Сърбия. Уверен съм, че това е наше предимство”.
„Преди шест века тук Сърбия, на Косовското поле, е бранила себе си. Бранила е и Европа”.
„Нека живее вечно спомена за косовския героизъм! Нека има мир и разбирателство между народите!”.
Трудностите в управлението на Милошевич започват с войните в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово. И въпреки подкрепата на голяма част от сръбската общност, той е съден от много политически лидери за действията, които предприема в конфликтите, последвали разпада на Югославия.
На 21 ноември 1995г. Милошевич, босненският президент Алия Изетбегович и хърватския президент Франьо Туджман подписват Дейтънското споразумение, което слага край на войната в Босна и Херцеговина.
През 1998г. започват вълнения в Косово, които прерастват в една от най-кървавите войни на Балканския полуостров. Година по-късно опитът за мирно споразумение завършва с неуспех и на 24 март 1999г. НАТО, начело със САЩ започва въздушни бомбардировки срещу Югославия.
На 27 май 1999 г. главният обвинител на Хагския трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия, Карла дел Понте, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за престъпления срещу човечеството по време на войните след разпадането на Югославия.
Сръбският политик губи президенстките избори през септември 2000г., но отказва да признае поражението си. Въпреки това месец по-късно е принуден да се оттегли поради зачестилите масови демонстрации в Белград и други големи градове в Сърбия.
Година по-късно страната променя своето законодателство, което забранява екстрадиране на югославски граждани, и Милошевич е предаден на трибунала в Хага.
На 3 юли 2001г. бившият югославски президент се явява за първи път пред съда в Хага, отказва адвокатска подкрепа и решава да се защитава сам, като пледира невинен.
След подновяването на целия списък с обвиненията Милошевич е подведен на дела за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души, сексуални престъпления и насилствена депортация на хиляди косовски албанци, геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина в периода 1992 – 1995 г., отговорност за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за смъртта на хиляди мюсюлмани по време на клането в Сребреница.
На 12 февруари 2002г. започва съдебният процес срещу Милошевич, но съдебните заседания често са прекъсвани или отменяни поради влошаването на неговото здравословно състояние.
Слободан Милошевич е открит мъртъв в килията си на 11 март 2006г. във военния затвор на Трибунала в Хага.
Според проведената аутопсия причината за смъртта му е сърдечен удар. Някои негови поддръжници спекулират, че този инцидент би могъл да бъде предотвратен, докато други негодуват, че Милошевич не е изтърпял заслужена присъда.
Официалната прощална церемония по изпращането на бившия югославски лидер се провежда в Белград, където десетки хиляди сърби се събират по улиците на столицата. Милошевич е погребан в родния си град Пожаревац.
На 24 март 2016 г. Трибуналът заключава, че Слободан Милошевич не носи отговорност за военните престъпления, извършени по време на войната в Босна от 1992 до 1995 г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!