Л ицето на Луната е известно със своя сив, изпъстрен с петна тен, но знаете ли, че ако насочите телескопа към спътника на нашата планета ще видите и ярки петна по повърхността?
Откакто през 1600 г. за първи път са забелязани тези странни характеристики, известни като лунни вихри, учените се чудят откъде са се появили.
И до днес светлите области като тази на добре известния вихър Гама на Райнер остават загадка.
Ново проучване на учени от Станфордския университет и Вашингтонския университет в Сейнт Луис (WUSL) предоставя доказателства за ново обяснение.
За разлика от планетата Земя, Луната вече не генерира глобално магнитно поле, което да я предпазва от заредените частици на Слънцето. Това означава, че когато слънчевите ветрове се сблъскват с лунната повърхност, с течение на времето скалите потъмняват вследствие на химични реакции.
Въпреки това някои джобове на Луната изглежда са защитени от мини магнитни полета.
Досега всеки светлосенъчен лунен вихър, който учените са открили, съвпада с едно от тези локални магнитни полета. И все пак не всички скали в тях са отразяващи, нито пък всички магнитни полета на Луната съдържат вихри.
И така, какво се случва на Земята (или по-скоро на Луната)?
Някои скорошни изследвания обясняват объркващите резултати с твърдението, че ударите на микрометеорити в Луната могат да изхвърлят заредени прахови частици и където те паднат, се създава местна бариера на магнитното поле и се отразяват слънчевите ветрове.
Но изследователите от Станфорд и WUSL сега оспорват тази хипотеза. Те твърдят, че някаква друга сила е "намагнетизирала" лунните вихри, отклонявайки частиците на слънчевия вятър.
"Ударите биха могли да предизвикат такъв тип магнитни аномалии. Но има някои вихри, за които просто не сме сигурни как ударът би могъл да създаде тази форма и този размер", допуска планетарният учен Майкъл Кравчински от WUSL.
Кравчински предполага, че може да са действали и сили от подкоровата зона. "Друга теория е, че под земята има лава, която се охлажда бавно в магнитно поле и създава магнитната аномалия."
Непосредствено под повърхността на Луната учените са открили с радар доказателства за това, че някога е текла разтопена скала. Тези подземни реки от охладена магма свидетелстват за период на вулканична активност преди милиарди години.
Използвайки модел на тези скорости на охлаждане на магмата, Кравчински и колегите му са проучили как минерал от титаново-железен оксид, наречен илменит, който се среща в изобилие на Луната и е често срещан във вулканични скали, може да предизвика магнетизиращ ефект.
Експериментите им показват, че при подходящи условия бавното охлаждане на илменита може да стимулира зърната метално желязо и сплави желязо-никел в кората и горната мантия на Луната да създадат мощно магнитно поле.
Този ефект, заключават изследователите, "би могъл да обясни силните магнитни области, свързани с лунния вихър".
"Ако искате да направите магнитни аномалии чрез методите, които описваме, тогава подземната магма трябва да има високо съдържание на титан", казва Кравчински.
"Виждали сме признаци за тази реакция, създаваща железен метал, в лунни метеорити и в лунни проби от Аполо. Но всички тези проби са потоци от лава на повърхността, а нашето изследване показва, че охлаждането под земята би трябвало значително да засили тези металообразуващи реакции", казва още Кравчински.
Голяма част от това, което знаем досега за локализираните магнитни полета на Луната, е получено от орбитални космически апарати, които могат да измерват ефекта с помощта на радар. Но за да разберем наистина какво се случва, трябва да направим директен сондаж в лунната повърхност.
Точно затова през 2025 г. НАСА ще изпрати марсоход до вихъра Райнър Гама в рамките на мисията си Lunar Vertex.
Само след още няколко години учените може би ще разполагат с доказателствата, от които се нуждаят, за да сложат край на тази мистерия.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
