П очти всеки от нас в даден момент от живота си е имал една от онези идеализирани и непостижими „платонични любови“, които никога не са се материализирали. Влюбването в някого ни кара да се чувстваме развълнувани и мотивирани, дори когато няма видима взаимност в тази връзка. Но защо ни се случва? Какво се случва в мозъка, когато сме влюбени?
На първо място трябва да знаете, че това е много често срещано явление. По-вероятно е по време на юношеството, поради емоционална незрялост, но на никоя възраст не сме защитени от това да го изпитаме. Това не означава, че се заблуждавате или че имате проблеми с романтичните отношения. Всъщност има няколко обяснения за това явление.
Един от най-любопитните и поразителни аспекти на този феномен е степента на илюзия, която влюбването поражда във „влюбения“ човек, дори когато няма някакъв знак, че интересът е реципрочен.
Отговорът може да се намери в ефекта на ореола. Съгласно този принцип, ние сме склонни да приписваме поредица от характеристики на хората въз основа на първоначалната оценка. Когато нямаме достатъчно информация, за да преценим някого, ние взимаме една от неговите черти и правим заключение за други от нея.
По този начин знаем малко за обекта на нашия интерес, може би той просто изглежда физически привлекателен за нас или се вписва в нашия прототип поради начина, по който се облича или говори. Но от това положително качество заключаваме, че той също е мил, интелигентен и забавен и по този начин интересът ни към него нараства моментално.
Основен компонент в този тип „влюбване“ е липсата на обратна връзка. Много пъти може да е човек, който дори не подозира за нашето съществуване, или някой от най-близкото обкръжение, с когото почти нямаме комуникация. Факт е, че този човек обикновено дори не знае за нашия интерес към него и възможностите за общуване са малко или никакви.
Това означава, че нямаме възможност да проверим дали тези качества, които сме му присвоили, наистина са налични. Може да познаваме човека, но не достатъчно, за да разрушим идеализирания образ, който сме създали за него.
Ако това е нормална връзка, с течение на времето и взаимодействията ще научим повече за другия и тази идеализация би загубила сила.
Сега, какво се случва в мозъка, когато си влюбен ? Известно е, че този тип „платонична любов“ генерира освобождаване на допамин - невротрансмитер, който причинява удоволствие.
В това състояние се чувстваме сякаш се реем, освобождаваме се от всякаква логика и обективност и се отдаваме на тези интензивни приятни усещания.
Когато говорим за реципрочна връзка, окситоцинът влиза в действие - хормон, който ни позволява да се свързваме на романтично ниво. Но в този случай, тъй като това увлечение е "едностранно", ни остава желанието и надеждата, че в един момент ще успеем да привлечем вниманието на другия, въпреки че това обикновено никога не се случва.
Този процес обаче не е вечен. Всъщност обикновено не продължава повече от година. Пред лицето на тази липса на реципрочност и прогрес, желанието и интересът са склонни да изчезват, а в резултат на това учим някои трудни, но ценни уроци.
Мозъкът, когато сте влюбени и не можете да осъществите връзката, се учи от случилото се. Задействан от неприятни чувства на болка, разочарование или смущение, той анализира случилото се, за да избегне тези негативни последици в бъдеще. В допълнение, тези първи „платонични любови“ обикновено се случват през юношеството, време, когато всичко се преживява с по-голяма сила и интензивност.
Още от автора:
Девет неща, които никога да не казвате в началото на разговор
Четири типа токсични хора и как да ги разпознаем
Това е много важно при флирт: Как да използваме езика на тялото
